Чесънът се смята за естествен защитник на градината, отблъскващ вредители и болести. Но има растения, които го превръщат от съюзник в заплаха за реколтата. Една често срещана грешка при избора на съседи за него, може да съсипе както главите чесън, така и съседните посеви.
Какво не бива да се засажда до чесъна?
До чесъна не трябва да се засаждат бобови растения - грах, боб и фасул. Тези култури отделят в почвата вещества, които забавят растежа на чесъна и нарушават образуването на луковици.
Чесънът ще е е 2 пъти по-едър, ако в началото на лятото го поливате така
Взаимното потискане възниква поради конкуренцията за азот: бобовите растения активно го абсорбират от, а чесънът страда от липсата на този елемент, необходим за развитието му. Друг опасен съсед е зелето. Мощната му коренова система извлича влага и хранителни вещества от почвата, което оставя чесъна под стрес. Резултатът са малки и слаби глави чесън с ниско съдържание на етерично масло. Също толкова рисковано е да се засаждат билки като мента или босилек наблизо.
Интензивният им аромат надделява над миризмата на чесън, която дезориентира опрашителите, а фитонцидите, които отделят, създават нежелан химически коктейл в почвата.
Оптималните спътници за чесъна са доматите, цвеклото и ягодите. Доматите ще предпазят от късна фитофтора, цвеклото ще помогне за структурирането на почвата, а ягодите ще получат естествена защита от охлюви. Ако парцелът е малък и няма място, при зсаждане на бобовите растения, спазвайте разстояние: поне 1,5 метра между лехите.
Листата на чесъна няма да пожълтеят, ако ги поръсите с това
След прибиране на чесъна, засейте освободеното място със зелен тор - синап или лупина. Тези растения ще възстановят азотния баланс и ще подготвят почвата за бъдещи засаждания.
Още за отглеждането на чесън
Чесънът расте най-добре в плодородна почва, в песъчливо-глинеста или глинеста почва. Но ако почвата във вашата градина не е такава, можете сами да постигнете подходящи условия, като добавите малко глина към суха песъчлива почва и речен пясък към глинеста почва.
Важно е също да се определи киселинността на почвата. Факт е, че поради повишената киселинност, чесънът не може да абсорбира достатъчно фосфор, калий, калций и други елементи, които му помагат да расте. Леко кисели или неутрални почви с киселинност под 6,5 pH се считат за добри за отглеждане на чесън. Почвата трябва да се деоксидира предварително, дори преди засаждането на предишната култура.
Почвата трябва да се разрохка и мулчира веднага след появата на 2-3 листа чесън. Първото поливане се извършва след като почвата изсъхне. Поливането трябва да е обилно (10 л/кв.м.) и редовно (веднъж седмично). Ако почвата не е достатъчно навлажнена, луковиците ще изсъхнат или изобщо няма да се образуват.
Пролетно засаждане на чесън - на каква дълбочина се прави
