Националната и Международна награда за поезия "Пеньо Пенев" връчиха на тържествена церемония в Димитровград

"Дните на поезията „Пеньо Пенев” са не само поетичен празник,но и възможност за всички нас да се докоснем до хората, които със своя изказ обогатяват националното и световно литературното богатство и правят света една идея по чувствителен и добър. Тук е мястото да припомня, че ние сме единственият български град, а може би и европейски, който има площад наречен „Поезия”. Творчеството и таланта са много специални тук и имат своя пиедестал." , каза при връчването на отличието кмета. Той благодари специално на комисията по избора председателствана от проф.Амелия Личева и сподели, че е горд, че името на Пламен Дойнов като автор се свързва с престижната награда.

Проф. Пламен Дойнов благодари за наградата и определи Пеньо Пенев като достоен пример, отказал се от всичко в името на чистота на поезията. "Малцина от нас са готови да се откажат от почестите в името на чистота на поезията и дано бъдем достойни за този завет.".

Захари Карабашлиев

Слово за лауреата произнесе българският белетрист и драматург и член на комисията по избора - Захари Карабашлиев. "Развълнуван съм от думите на Пламен Дойнов. В неговото творчество има особена памет - за историчност, която няма аналог в съвременното творчество. Вторият вид памет е за настоящето - там можем да разпознаем черти от съвремието и третата е памет за поезията. Неговата поезия помни Ботев, Яворов, Далчев и по-съвременните, но той е не просто изследовател на творчеството на Пеньо Пенев. Той помни неговият възторг, притихналост, жал, покруса, ритъм...този оптимизъм на ритъма".

Председателя на Общински съвет Гергана Кръстева, при връчването на международното отличие на Хайри Хамдан, припомни за единодушно решение на общинския съвет за двамата лауреати. Кръстева благодари на поета Хамдан за приноса му към популяризиране творчеството на Пеньо Пенев и сподели:"Преводачът на поезия трябва в душата си да бъде поет, за да може чрез езика и доброто му познаване да предаде усещането, което поета е превъплатил в своите стихове.".

Здравка Евтимова

Хайри Хамдан, с присъщата му скромност, се обърна към аудиторията и благодари за оказаното внимание и оценка към труда му. "Където и да отида се чувства и в известна степен виновен към редица поети, които не съм превел. Когато прочетох Пеньо Пенев мълчах една седмица. Той е толкова чувствителен.". Подчертавайки богатството на езика, Хамдан сподели, че арабската му поезия е преведена на осем езика, а българската - на четиринадесет.

Пламенно и емоционално за поетичния изказ и дълбочина на Хамдан говори известната българска писателка и преводач Здравка Евтимова и определи таланта му като "докоснат от Господ".

Публиката се наслади на поезията на двамата лауреати.Специален подърък към всички присъстващи палестинецът направи като прочете стихотворение на Пеньо на арабски.

Тържествената церемония започна с пантомимна миниатюра пресъздаваща пътя на Пеньо Пенев в Димитровград и неговото творческо израстване, в изпълнение на актрисата Надежда Карпенко, а на финала на поетичното четене звуча стихотворението "Пътека" в изпълнение на Росен Караджов. Празникът продължи с изпълнения на Акустично джаз трио-Димитровград със солист Мария Арнаудова.

Пламен Дойнов е роден в Разград. Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии” (1991), „Post festum” (1992), „Любовникът и Маестрото” (1993), „Висящите градини на България” (1997), „Мистификации” (1999; 2000), „Истински истории” (2000), „Кафепоеми” (2003; 2005), „Балът на тираните” (2016). „Кафепоеми” е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга „Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003” (2004) и на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007). Един от авторите-съставители на сборниците „Българска христоматия” (1995) и „Българска антология” (1998).

През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие и с драматичен театър. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове” (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл” (1994), „Живи и мъртви в българската поезия” (1996), „Резерватът Висящите градини на България” (1997), „Как ехото заглъхва” (1998). Автор на пиесите „Една добра жена в една лоша зима”, „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом”, „Къщата на Иван”, „Гласовете на другите”. За тях е отличен с наградите „Иван Радоев” (2001) и „Аскеер” (2006).

Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература, между които „Академични дискусии” (2004), „1956” (2007), „Възрожденска поезия” (2007), „1907” (2008), „Имена на любовта. От Ана до Яна” (2008, съвместно с Й. Ефтимов) и др. Редактор във в. „Литературен вестник” (от 1993 г.). Доктор по теория и история на литературата.

Ректор на Нов български университет ( от 01.07.2020 г.) Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.

Носител на национални награди за поезия, сред които „Яворов” (1995), „Иван Николов” (2004). Носител е на Националната награда „Христо Г.Данов” на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика”. През 2013г. е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата – едно от най-високите унгарски отличия, давани от Унгария на чужденци. Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015). Носител на Националната литературна награда „Иван Динков” като критик (2016). Последната книга на Пламен Дойнов с политическа поезия „Влюбване в диктатора“ получи Националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2022г.

Хайри Хамдан е роден в с. Дер-Шараф, Палестина. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средно образование. Но поради сложната ситуация там, през 1981г. емигрира със семейството си в България, където завършва висшето си образование. Започва да работи в редколегията на в. „Технически авангард” на Техническия университет. Публикува свои творби на български език във в. „Пулс”, „Литературен фронт”, алманаха „Море” и др. Работи и като преводач и кореспондент на различни арабски информационни агенции. Издава на български език няколко поетични книги: „Очите на бурята” (1993), „Мариамин” (2000), „Хронична любов” (2005) и романите – „Живи в царството на рака” (2005), „Европеец по никое време” (2006), пиесите „Чува ли ме някой” (2008), „Остави ме да живея, остави ме да умра” и др. Превежда и представя в София книгата „Керванът на жаждата” на Санаа Шаалан (2014). Издава Антология на съвременната българска поезия и Антология на съвременнатабългарска проза на арабски език. Превежда и много издания от арабски на български език. Хайри Хамдан превежда стихове на Пеньо Пенев на арабски език.

Носител е на международни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Лауреат на: награда на Съюза на преводачите в България за цялостен принос (2021), награда на клуб „Перото” за превод на прозаичната антология „В началото бе епилогът”(2019) и за стихосбирката „Водните лилии на паметта”(2020).