Лекар: Кои са ранните симптоми на Паркинсон, за които да внимавате

Заболяването се проявява поради смъртта на допаминергичните неврони в областите на мозъка, произвеждащи допамин.

Синдромът на Паркинсон е един от най-често срещаните сред възрастните хора (около 2% от случаите при пациенти над 65 години). Болестта засяга по-често мъжете, отколкото жените. В общата популация разпространението е приблизително 140 случая на 10 000 души. Патологията е придружена от развитието на редица психични разстройства, намаляване на когнитивните способности и прогресиране на тежка депресия.

Още: Учени: Това е най-добрият витамин срещу болест на Паркинсон

Други имена на заболяването: идиопатичен синдром, трепереща парализа.

Кои са ранните симптоми на Паркинсон, за които да внимавате

Треперене на ръцете, краката, челюстта или лицето, бавни движения, трудно започване на дейност, мускулна скованост, затруднения с равновесие и координация, влошаване на почерка, асиметрични движения, монотонност на гласа, нарушения на съня (безсъние, кошмари.

Причини за болестта на Паркинсон

Точните фактори, причиняващи заболяването, не са напълно изяснени.

Най-често заболяването е спорадично, но в приблизително 5% от случаите има и фамилна обремененост - ако някой от най-близките роднини е имал заболяването, вероятността от проявата му се увеличава. В някои случаи са идентифицирани генетични мутации, лежащи в основата на патологията. Въпреки това, дори в спорадични случаи, наследствеността може да играе важна роля.

Предразположението може да се реализира под въздействието на външни, вероятно токсични фактори (например пестициди, хербициди, соли на тежки метали).

Младите пациенти с това заболяване и силна фамилна анамнеза са по-склонни да бъдат носители на гени, свързани с болестта на Паркинсон, и могат да ги предадат. Клинични проучвания показват, че повече от 60% от хората с ранно начало на заболяването са имали генетична мутация, която вероятно увеличава вероятността от развитие на патологията.

Още: Учени откриха скрити симптоми, които издават Паркинсон

Могат да бъдат идентифицирани следните рискови фактори за болестта на Паркинсон:

• Генетична предразположеност.
• Излагане на токсини. Хората, които работят с химикали (пестициди, хербициди, живак, тежки метали) имат повишен риск от развитие на болестта.
• Напреднала възраст.
• Мозъчно увреждане.
• Наднормено тегло, затлъстяване, начин на живот (ниска физическа активност, неправилно хранене)
• Дисфункция на имунната система. Някои изследвания показват връзка между заболяването и отслабения имунитет.

Почти 50% от пациентите развиват признаци на депресия, апатия, загуба на интерес към живота. Една трета от хората имат деменция. Концентрацията и паметта намаляват, реакциите се забавят. Около една четвърт от пациентите прогресират до психотични разстройства, като зрителни халюцинации.

Болестта на Паркинсон винаги прогресира, невъзможно е да се спре този процес. Всички пациенти имат свой собствен темп на развитие на заболяването. В по-късните етапи пациентът е напълно неспособен да се движи и не може да се грижи за себе си без чужда помощ.

Още: "Няма да доживея до 80": Тъжната изповед на Майкъл Джей Фокс за борбата му с Паркинсон (ВИДЕО)

Форми на заболяването

В зависимост от симптомите се разграничават няколко форми на заболяването.

• Треперене. Сред проявите преобладава треморът на горните и долните крайници.
• Акинетично-твърд. В този случай треперенето е минимално изразено, отбелязват се предимно признаци като дисбаланс, затруднено ходене и обща забавеност на движенията.
• Смесени. Нарича се още акинетично-ригидно-треморна форма. Появяват се всички типични признаци на болестта на Паркинсон - треперене, нестабилност, загуба на равновесие и координация на движенията.

Етапи:

1. Първи етап. Типичните признаци на заболяването се появяват само на един крайник.
2. Втори етап. Симптомите стават двустранни.
3. Трети етап. Появява се постурална нестабилност, но човекът все още може да се движи самостоятелно без помощ. Появява се характерна „молеща поза“ с прегърбен гръб, в която пациентът остава през по-голямата част от времето.
4. Четвърти етап. Двигателната функция става силно ограничена, обхватът на движение намалява и се появява скованост.
5. Пети етап. Заболяването продължава да прогресира. Пациентът не може да се движи, да ходи до тоалетната и да се грижи за себе си. По правило той е прикован към леглото, трудно говори и разбира речта, адресирана до него.

Източник: "Воронеж Совамед"