Асоциацията на лекарите практикуващи естетична медицина излязоха с позиция по проекта на Наредба за работата на козметици, фризьори и татуисти. От АЛПЕМ обявиха, че подкрепят стремежа към по-ясна регулация в сектора. Въпреки това, оттам изразяват сериозни притеснения относно текстове в проекта на Наредбата, които според тях: размиват границата между медицински и немедицински дейности; допускат рискови интервенции от неквалифицирани лица; създават необосновани и стигматизиращи изисквания към пациентите.
Нашата позиция е категорична: безопасността на пациентите и високият професионален стандарт изискват ясно разграничаване на медицинските дейности и те да се извършват единствено от лекари, категорични са от АЛПЕМ
Ето и пълния текст на позицията, адресирана до министъра на здравеопазването:
Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина изразява своята принципна подкрепа за усилията на Министерството на здравеопазването за осъвременяване и актуализиране на нормативната уредба, регламентираща здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони, както и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия.
В същото време, при детайлния анализ на проекта на Наредбата установяваме наличие на текстове, които създават предпоставки за неправомерно разширяване на дейности извън професионалните компетенции на немедицински лица, както и разпоредби, които нарушават основни права на пациентите и не допринасят реално за общественото здраве. Поради това изразяваме следните мотивирани възражения и предложения:
I. По чл. 2, т. 11 – относно разкрасителните грижи и пилингите
В чл. 2, т. 11 от проекта са изброени разкрасителните грижи за лице и тяло, предлагани от козметиците, като сред тях са включени „пилинги“, без уточнение за техния вид и дълбочина.
От медицинска гледна точка пилингите се класифицират на повърхностни, средни и дълбоки в зависимост от това до кой слой на кожата достигат. Средните и дълбоките пилинги засягат дермата и представляват медицинска интервенция, изискваща лекарска квалификация и умения за овладяване на възможни усложнения.
Козметиците могат безопасно да извършват процедури единствено до нивото на епидермиса, без засягане на дермата. Липсата на ясно разграничение в нормативния текст създава реален риск от неправомерно извършване на по-дълбоки пилинги от немедицински лица. Подчертаваме, че подобни инциденти вече са факт – последният обществено известен случай от средата на месец декември, отразен в национален ефир, при който козметик е причинил изгаряне втора степен, довело до хоспитализация в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
С оглед на гореизложеното предлагаме чл. 2, т. 11 да бъде редактиран, както следва:
„разкрасителни, релаксиращи грижи за лице и тяло – подхранване, ексфолиация, козметични масажи, повърхностен пилинг, недостигащ дермата, хидратация, неинвазивен лифтинг, регенерация, тонизиране, грижа за чувствителна кожа, антицелулитни и релаксиращи процедури за тяло, козметична грижа за кожата на ръцете и ходилата, водни и уелнес процедури с естетичен ефект.“
II. По чл. 16, ал. 4 – тест за чувствителност при боядисване
Съгласно чл. 16, ал. 4 от проекта, преди употреба на козметични продукти за боядисване се извършва тест за чувствителност по начин, указан на опаковката, като при положителна реакция продуктът не се използва.
Считаме, че този текст следва да бъде изцяло премахнат. Алергията към боя за коса (основно към парафенилен диамин) е добре позната форма на алергичния контактен дерматит. Епикутанното тестуване за алергия към боя за коса е златен стандарт в диагностиката и се извършва със стандартна или разширена европейска серия, както и със специализирана серия за коса. Този стандартен диагностичен метод се извършва в рамките на 48-72 часа от специалисти дерматолози, с допълнително специализирано обучение в областта на дерматоалергологията.
Тестът, препоръчван от производителите на бои за коса, който се прави във фризьорските салони е предназначен да намали риска от алергични реакции, но не е стандартизиран и неговата ефективност не се потвърждава от научните проучвания. Обръщаме внимание, че алергичният контактен дерматит предизвикан от боя за коса е алергична реакция от забавен тип и тестът се отчита в рамките на 48-72 часа. Отчитане на 20-тата минута(както се препоръчва от някои производители) е неточно и не дава информация за алергична реакция от забавен тип. Клиничните проучвания показват, че отворен тест с боя за коса във фризьорските салони е с неточни и непредвидими резултати, дори когато е направен 48 часа преди боядисването (т.е. клиентката отива 2 дни по-рано във фризьорския салон за тест и се връща след 48 часа за отчитането и евентуалното боядисване).[i] [ii]
Поради това настояваме чл. 16, ал. 4 да бъде изцяло премахнат от Наредбата.
III. По чл. 20 – изискване за медицинско удостоверение при кожни промени
Чл. 20 от проекта предвижда лице с кожни обриви, петна и други признаци на заболяване на кожата, косата или ноктите да бъде обслужвано само след представяне на удостоверение от общопрактикуващ лекар или лекар специалист, че заболяването не е заразно.
Категорично възразяваме срещу този текст и настояваме чл. 20 да бъде изцяло премахнат, тъй като той представлява сериозно нарушаване на човешките права, води до стигматизация и влошава качеството на живот на пациентите с кожни заболявания, без да осигурява реална допълнителна безопасност.
Разпоредбата засяга голяма група пациенти с хронични, незаразни кожни заболявания като псориазис, атопичен дерматит, контактен дерматит, себореен дерматит и други, които по своята същност не са заразни, но често протичат с видими кожни промени. Изискването тези пациенти да представят медицинско удостоверение при всяко посещение в козметичен, фризьорски или маникюрен салон е обидно, медицински необосновано и практически неизпълнимо.
Това би означавало, че пациент с кожен обрив на ръцете (екзема, псориазис и др.) следва всеки път преди маникюр или педикюр да посещава личния си лекар или дерматолог, което представлява неоправдана административна, финансова и психологическа тежест.
Освен това текстът създава фалшиво усещане за медицинска сигурност. Как един общопрактикуващ лекар може с категоричност да прецени дали върху нокти, променени от псориазис, няма супонирана онихомикоза, или дали пациент с атопичен дерматит в момента не развива екзема херпетикум – състояния, които изискват специализирана дерматологична оценка и често допълнителни изследвания?
Не на последно място, чл. 20 противоречи на утвърдената дерматологична практика. Дерматолозите рутинно работят в тясно сътрудничество с маникюристи и педикюристи при лечението на тежки и резистентни онихомикози и други заболявания на ноктите. Предлаганата разпоредба на практика възпрепятства това сътрудничество и лишава пациентите от комплексна и ефективна грижа.
Поради всички изложени причини настояваме чл. 20 да бъде изцяло премахнат от проекта на Наредбата.
Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина подкрепя усилията на Министерството на здравеопазването за повишаване на безопасността и качеството на услугите, но считат, че това може да бъде постигнато единствено чрез ясно разграничаване на медицинските от немедицинските дейности, зачитане на правата и достойнството на пациентите и съобразяване с утвърдените принципи на медицинската наука и практика.
Становището е изготвено въз основа на решение на Управителния съвет на АЛПЕМ.
