Целта ми е да намеря баланса между двете страни в Националния рамков договор за медицинските дейности и да се опитам максимално да сближа позициите им, така че до 28 февруари ключовият за здравната система документ да бъде подписан.
Още: Министерство плати 60 000 лв. за измислена илюстрация на бъдещата детска болница
Още: Медицински специалисти излизат на масов протест
Това заяви служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев след две последователни срещи с ръководствата на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, съобщиха от Министерство на здравеопазването.
Семерджиев припомни, че възстановяването на договорното начало между лекарското съсловие и Здравната каса е основен приоритет в мандата му.
И двете ръководства представиха проблемите и предложенията си пред служебния здравен министър, който ги призова за гъвкавост в преговорите. „Невъзможно е да направим мащабни промени за 3 месеца, но след подписването на НРД следващият парламент може да използва договореностите като база за законодателни промени“, допълни Семерджиев.
Още: Бивш директор на "Пирогов": Пари има, но те се разпределят неправилно
Още: Психолозите са категорични за стреса: Ето как влияе на тялото ни
Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, рамковият договор е крайъгълният камък за установяване на отношенията в здравната система. „Не искаме да сме вече командно-административно регулирани, както беше при предишния здравен министър“, заяви лидерът на лекарското съсловие.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-честите болести при децата до 10-годишна възраст
Още: Acibadem City Clinic разширява своята дейност с две нови болници
Относно пръстовия автентификатор, който беше основният блокиращ елемент на НРД през 2016 г., и НЗОК, и БЛС изразиха категоричната си позиция за нормативната, контролната и икономическата му несъстоятелност.
Управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов бе категоричен, че Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не може да бъде приложена в извънболничната помощ и въвеждането на отпечатъците там е дори опасно за здравната система. „Икономическият ефект от автентификатора е на практика нулев“, обяви ръководството на Здравната каса.
Нещо повече, според последните данни, изнесени на сайта на НЗОК, вместо да намалят разходите в здравеопазването пръстовите отпечатъци са ги увеличили. Само за ноември, когато бе въведен автентификаторът, разходите на Касата са скочили с над 10 милиона лева.
Още: БЛС: НЗОК да плаща за биомаркерите, но не от лекарските заплати
Още: Притеснително: Над 330 000 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза
Преговорите за сключването на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година между Надзорния съвет на НЗОК и БЛС ще започнат през следващата седмица.
