Учени от Франция, Германия и САЩ са открили свидетелства за обратен генетичен обмен между европейци и африканци преди около 3000 години. На генетичното влияние са били подложени дори най-изолираните африкански народности - представителите на койсанските етнически групи, чийто език е характерен с цъкащите си съгласни. Изследването е публикувано в сп. "Proceedings of the National Academy of Sciences", съобщи "Ню сайънтист", цитиран от БТА.
Още: На парти преди 11 000 години: "Донесете си собствен глиган!"
Още: Откриха мистериозна нова структура, скрита в човешките клетки
Смята се, че първите Хомо сапиенс са се преселили от Африка преди около 65 000 години. Преди около 60 000 години е започнала миграцията им на Изток, а преди около 40 000 години - преселението към Европа. Попадайки в Европа, Хомо сапиенс частично са се смесили с неандерталците. Следи от това генетиците откриват в повечето европейци и азиатци, но не и при африканците.
Авторите на новото изследване твърдят, че са се натъкнали на следи от обратното движение в Източна Африка, което е станало преди около 3000 години. Учените са открили следи от генетичното смесване при жителите на Кения, Танзания и Етиопия.
Европейски черти учените открили дори при представители на койсанските народности. У всичките 37 души, чиято ДНК е била изучена, учените са се натъкнали на европейска генетична следа.
Още: Откритие, което може да разтърси света: Откриха огромно количество петрол в Антарктида
Още: "Няма да излезе красивата марсианка от него": Мистериозен обект в Якоруда (ВИДЕО)
Според миграционния модел на авторите на изследването, говорещите койсански езици са получили европейски черти по-късно от останалите африканци. Това е станало преди около 900-1800 години и е съвпаднало с миграцията на койсанските племена от Източна към Южна Африка.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Археолози откриха гробница на първия владетел на маите в Каракол
Досега се смяташе, че койсанските племена са били напълно изолирани в продължение на 100 000 години - почти през цялото време на съществуването на Хомо сапиенс. Представата за изолираността на койсанските народности се основава както на лингвистични данни, така и на изследвания на милиони генетични полиморфизми (SNP). А това означава, че или авторите на предишните изследвания са бъркали, или изводите от новото изследване не са коректни.
