Археолози, изследващи обширен подземен комплекс в района на Халщат в Австрия, използван за добив на сол в продължение на хилядолетия, направиха нови открития. Нови сондажи разкриха неизвестна досега мрежа от камери от желязната епоха, които се простират на около 300 метра навътре в планината, като отделните помещения са с размери около 25 метра ширина и 20 метра височина. Това съобщава „Дейли Галакси“.
Новите открития на археолозите
Първоначално изследователите очаквали да открият една голяма подземна кухина. Сондажите обаче разкрили много по-сложна картина: древните миньори са създали няколко успоредни камери, някои от които са разположени една над друга или под други съоръжения.
Според Heritage Daily, изследователите са проследили новата система в продължение на около 300 метра. Структурата ѝ предполага, че миньорите не са създавали тунелите произволно, а са следвали находищата на каменна сол, адаптирайки изработките към формата на планината.
Тези помещения датират от желязната епоха, когато Халщат вече е бил един от важните центрове за добив на сол в Централна Европа. Отделните камери са били толкова големи, че древната мина е наподобявала не тясна система от проходи, а мащабен подземен комплекс.
Според Виенския природонаучен музей, историята на транспортирането на сол от Халщат датира отпреди над 7300 години, а археологическите проучвания позволяват да се проследи как добивът и движението на този ресурс са се променяли от праисторически времена до наши дни.
Около 1200 г. пр.н.е. производството е достигнало почти индустриален мащаб – смята се, че миньорите са добивали до 1,5 тона сол на ден.
В един напълно проучен участък археолозите откриха девет тунела, разположени един над друг. Както обясняват учени от музея във Виена, всички тези конструкции са били високи приблизително 2 метра, така че хората да са могли да работят между пода и тавана. Общото напречно сечение на такава система е достигало 20 метра височина и до 15 метра ширина.
Прочетете също: Археолози в Италия откриха гробница със злато на 2700 години
Добивът на сол в Халщат не е бил непрекъснат. През вековете подземните мащабни свлачища са прекъсвали тази дейност, но местните общности не са се отказали и са се връщали към нея многократно.
Както съобщава ORF, изследователи са установили, че след някои опустошителни свлачища, добивът е възобновен в рамките на няколко години, което показва колко важна е била солната индустрия за тази общност.
Последиците от подобни бедствия сега могат да се видят точно в древните камери. На някои места подземните пространства са били запълнени със слоеве отломки и стари промишлени отпадъци с дебелина до 9 метра.
Древни артефакти, открити от археолозите, включват текстил, кожа, дървени дръжки за инструменти, въжета, трески, хранителни остатъци и човешки екскременти. Всичко това позволява да се реконструира по-точно ежедневието на хората, които са работили под земята.
Австрийският музей отбеляза, че плътните солни находища са създали практически херметична среда, в която органичните материали биха могли да се съхраняват в продължение на хилядолетия. За нормален археологически обект подобна концентрация на запазени органични обекти би била изключително рядка.
Какво още крие планината? Халщат се смята за най-старата известна солна мина в света, а общата история на добива на сол тук надхвърля 7000 години. Археолозите вече са открили хиляди инструменти и други предмети, които помагат за реконструкцията на живота на работниците в този праисторически индустриален център.
Както подчертава Природонаучният музей във Виена, древните миньори са създавали огромни камери на дълбочина над 100 метра и благодарение на солта органичните останки са били запазени толкова добре, че изследователите могат да пресъздадат подробно условията на труд на хората, живели преди повече от три хиляди години.
Новите тунели показват, че изследваната част на планината далеч не е непременно цялата древна мина. Сондажите вече са разкрили неизвестни досега кухини, така че археолозите очакват да открият още добре запазени участъци и предмети под земята.
