Девонското масово измиране смалило гръбначните

Сушата по това време е усвоявана от първите гръбначни, а в океаните още плували риби с размери на автобус. Но измирането настъпило и гръбначни с размер повече от половин метър почти не останали.

Вината на човека в измирането на мамутите е доказана окончателно

Мамутите са погубени от хората, а не от климата – убедителни доказателства за тази хипотеза са представили американски учени, изс...

Прочети повече

Застудяването продължило около 100 000 години и ледниците практически достигнали тропическите ширини. Морското равнище спаднало съществено и плитките води изчезнали заедно със своите обитатели – измрели около 96% от гръбначните. Изучавайки наноси от тази драматична епоха, палеонтолозите Андрю Галимберти и Лорен Салан открили интересна тенденция.

Учените съпоставили таблица, обхващаща повече от 1000 вида гръбначни, живели преди и след девонското измиране, и изяснили, че в продължение на 60 млн. години, предшестващи гибелта, много риби и акули стабилно са нараствали по размери. Но в последвалите след измирането 36 млн. години тези, които оцелели или успели да се появят, били къде по-малки.

Непосредствено след измирането са останали само такива, които по размер не са превишавали 40 см, а впоследствие се "свили" още по-силно.

Доколкото е известно, нито застудяването, нито недостигът на кислород, нито други фактори са успявали по такъв начин да се отразят на размера на гръбначните.

Носител на "Пулицър" – "Шестото измиране" на Елизабет Колбърт – излезе на български език

Трудът, за който американската журналистка Елизабет Колбърт бе отличена с „Пулицър“ излезе на български език. „Шестот...

Прочети повече

Но малките животни имат друга важна особеност – животът им е по-кратък, поколенията се сменят бързо и по-бързо достигат зряла възраст, по-бързо се кръстосват и размножават.

Това позволява бърза адаптация към променящите се условия на съществуване, допълва Naked Science.