Изследване на ДНК на хора, погребани в Испания от Римската до Новата ера, предоставя нова информация за процесите на миграция там от Северна Африка и евентуално дори от държавата на хуните. Освен това стават по-ясни сериозните последици от религиозните и етническите чистки в Испания по време на империята.
Международна група учени е изследвала останките от редица погребения на територията на съвременна Испания, за да изясни картината на етническите промени в нея. Резултатите от работата са публикувани в списание Genome Biology.
ОЩЕ: Генетици потвърждават сибирските корени на индианците
Една от най-необичайните находки е идентифицирането на митохондриалната хаплогрупа D4e1 (предава се само по женска линия) в женски останки от погребение от римската епоха, датирано от 249 – 408 г. сл. Хр. Тази хаплогрупа е изключително рядка сред коренното население в съвременна Европа (известни са само няколко случая). Районът на нейното разпространение е Източна Азия.
Най-ранното проникване на хуните на запад
Авторите на изследването напомнят, че носители на D4e1 са открити в погребения, свързани с хуните. Те предполагат подобен произход за новата находка. В този случай пред нас е единствената досега генетична следа от проникването на хуните на запад и при това много рано – хунската държава се появява в Европа през 374 г. Оказва се, че този гроб е не само най-западният от хунските на континента, но и най-ранният.
ОЩЕ: Финикийците не били предци на картагенците
Хуни. Неизвестен автор / Public Domain
Особено внимание изследователите отделили на търсенето на притока в Испания на гени от Северна Африка. Първите останки със северноафрикански геноми се появяват там още през IV век. През този период северът на съвременно Мароко е бил част от същия диоцез като Испания (Диоцез Испания). Нещо повече, те са открити в погребения не само на юг, но и на изток от полуострова. Но до VIII век броят на хората с такава ДНК в Иберия е бил умерен: пълно заместване на населението не е наблюдавано за нито един регион.
След това броят им бързо се увеличава, особено силно – на територията на съвременна Валенсия (Източна Испания) и на юг, близо до Гранада. Около последната, по-голямата част от жителите, дори в селските райони, до Късното средновековие са имали северноафрикански корени.
ОЩЕ: Генетици откриха прародината на древните келти
Северноафрикански корени
Но арабските гени са били малко: въпреки че Арабският халифат е завладял Испания през VIII век, повечето от неговите воини в този регион са били бербери, които наскоро (преди по-малко от 100 години) са приели исляма. Останките на хора с арабски корени са идентифицирани главно в погребения от големи градове.
Мавританските прозелити на архиепископ Хименес, Гранада, 1500 г. Edwin Long / Public Domain
Известна изненада поднесли данните за XVI век. През 1492 г. испанските армии превземат Гранада, като напълно възстановяват християнския контрол над Иберия. Според писмени източници от половинмилионното население на емирството 100 000 загинали, 200 000 избягали, а други 200 000 останали. Обезлюденият регион е бил населен от заселници от испански произход от северната и централната част на полуострова.
Но според данните на генетиците в южната част на Испания за още един век след 1492 г. се наблюдавала приемственост – хората със северноафрикански корени продължили да доминират числено. Възможна причина е била високата такса, която кралете събирали от желаещите да емигрират в земите на исляма (10 златни монети).
ОЩЕ: Генетици потвърдиха общите предци на гърци и арменци
Чак до XVII век
Очевидно мащабът на бягството на мюсюлмани от региона е донякъде преувеличен от източниците от онова време или някои от избягалите по-късно са се завърнали. Писмените източници отбелязват, че през първите десетилетия след завладяването испанските крале не забранявали на местните жители да изповядват исляма, да говорят арабски и да носят ориенталски дрехи.
Ходът на Реконкистата на Иберийския полуостров. Gonzalo Oteo-Garcia et al.
След това ситуацията се усложнила: в предполагаемо християнското гробище във Валенсия, от което изследователите са взели проби за работата си, до XVII век доминирали хора със северноафрикански гени. По всяка вероятност това са били мориски: след християнското завоевание кралете на Испания постепенно започнали да оказват натиск върху местното население да приеме християнството или да бяга от земите на предците си.
Прогонването
Първите такива закони били приложени в Кастилия, а във Валенсия и Арагон – много по-късно. Освен това много от тези, които формално приели католицизма, на практика продължили да говорят арабски в семействата си и да изповядват исляма. През 1567 г. новият крал обявява искане морисците да се откажат от езика и облеклото си. Това предизвиква въстание, което в крайна сметка е потушено.
ОЩЕ: Разгадаха генетичната история на европейците
Много мориски се присъединили към берберските пирати в Северна Африка. Théodore Gudin / Public Domain
Според новите данни на генетиците северноафриканските гени действително изчезнали от региона едва след 1609 г., заменени от приток на гени с иберийски произход. Тогава испанските крале, уморени от това, че опитите да обърнат мюсюлманите в християнството не давали резултат, наредили експулсирането на всички пълнолетни мориски от страната. От този момент до 1650 г., според различни оценки, от 0,3 до 0,44 милиона мориски напуснали Испания.
