Ново проучване предполага, че мистериозният ръкопис на Войнич може да не е текст на непознат език, а по-скоро резултат от сложна криптография. Това е уникална система за кодиране, която използва зарове и карти, за да трансформира обикновения език в странни йероглифи. Това се посочва в материала на Live Science.
Мистериозният ръкопис на Войнич
Изследователите открили, че този метод създава символи, които са поразително подобни на тези, открити в ръкописа на Войнич, което предполага, че подобен шифър може да е бил използван за създаването на средновековния ръкопис.
Прочетете също: Изследовател откри кой е продал ръкописа на Войнич на император Рудолф
Изследването е ръководено от научния журналист Майкъл Грешко. Той е кръстил предложения метод „Найбе“ на италианска игра с карти от 14-ти век. Шифърът не разкрива съдържанието на ръкописа, но предлага възможно обяснение за начина, по който е бил написан.
Ръкописът на Войнич, датиран към 15 век чрез радиовъглероден анализ, съдържа около 38 000 „думи“, написани с неизвестни букви. Въпреки повече от век изследвания, никой учен не е успял да преведе текста или да стигне до единна версия за неговия произход. В същото време ръкописът продължава да изумява със странни илюстрации на растения, астрологични диаграми, алхимични сцени и изображения на голи жени, къпещи се в мистериозни резервоари.
Прочетете също: Мистериозният ръкопис на Войнич може да е отчасти за секса и "женските тайни"
Проучването, публикувано в научното списание Cryptologia, описва възможен механизъм за създаване на писмеността „Войник“. Според Грешко, първоначално обикновен текст на италиански или латински език е бил разделен на отделни букви и техните двойки с помощта на хвърляне на зар. Например, думата gatto („котка“) може да бъде разделена на „g“, „at“ и „to“.
Няколкото специални таблици са използвани за преобразуване на буквите в криптичните глифове. Честотата на използване на тези таблици беше избрана така, че статистически да съответства на структурата на текста на ръкописа на Войнич.
Самият автор подчертава, че неговият модел само се доближава до оригинала и не възпроизвежда ръкописа в неговата цялост. Това обаче е един от най-убедителните опити да се обясни механизмът на създаване на ръкописа, а не неговото съдържание.
Ръкописът на Войнич е кръстен на антиквара Уилфрид Войнич, който го е закупил от йезуитски колеж близо до Рим през 1912 г. Ръкописът сега се съхранява в библиотеката на Йейлския университет.
Въпреки многобройните проучвания, учените все още не са сигурни дали езикът, на който е написан ръкописът, действително съществува или е просто сложна система за криптиране, предназначена да обърка читателя.
Прочетете също: Ръкописът на Войнич съдържа цялата латинска азбука
