Как мозъкът решава, че може да контролира ситуацията

Понякога е трудно да разберем дали можем да контролираме една или друга ситуация. Много фактори влияят на тази способност, включително нашето психическо състояние. Често високите нива на стрес, тревожност и депресия отслабват чувството за контрол и карат хората да вярват, че нищо, което правят, няма значение, дори когато всъщност не е така.

В продължение на десетилетия учените се опитват да разкрият когнитивните механизми, които стоят зад чувството за контрол. Сега изследователи от Португалия и Нидерландия са се приближили до отговора. В статия, публикувана в списание Nature Human Behavior, те описват когнитивен механизъм, който не е разглеждан преди това от учените.

Умерената консумация на алкохол е достатъчна, за да доведе до структурни промени в мозъка

Авторите са разработили специален експеримент в пространството на виртуалната реалност. Той представлявал къща с по няколко врати във всяка стая. Движението из къщата било възможно по един от два сценария. При първия – „управляван“ – цветът на вратата зависел от това до коя стая води (например жълтата врата винаги водела само към банята, а розовата – към хола). В „неуправлявания“ вариант редът на стаите бил фиксиран (през всяка врата в кухнята можело да се стигне само до банята, от банята – само до хола).

Докато участниците се движели из виртуалния дом, учените превключвали между сценариите на „управляван“ и „неуправляван“ дом без тяхно знание. Субектите обикаляли известно време из къщата, след което трябвало да отговорят на въпроса кои стаи се намират зад двете врати пред тях. Ако доброволците не чувствали контрол над ситуацията, те отговаряли, че и двете врати водят към стаята, в която е трябвало да влязат според фиксирания сценарий. В противен случай те посочвали различни стаи зад вратите, които отговаряли на техния цвят.

Учените обяснили резултатите с това, че в мозъка на участниците са протичали два паралелни процеса на изучаване на ролите на „актьор“, който може да избира в коя стая иска да отиде по цвета на вратата, и на „зрител“, който попада в стая, определена от последователността. Тъй като сценариите се променяли в хода на експеримента, мозъкът непрекъснато сравнявал резултатите от моделите "актьор" и "зрител", за да определи кой от тях дава най-точната прогноза.

Кога мозъкът започва да остарява безвъзвратно?

След това към експеримента бил добавен стресов фактор – слаби удари с ток, за да се провери неговото влияние върху усещането за контрол. Участниците, които получили повече удари, обикновено заемали позицията „зрител“. Колкото по-високо било първоначалното им ниво на стрес, толкова по-силно им влияел този дразнител. В същото време хората, които можели да предприемат действия, за да избегнат ударите, по-добре реализирали „актьорския“ модел на поведение.

Изследователите предложили две хипотези, които обясняват този резултат. Първо, високите нива на стрес могат да предизвикат емоционални процеси, които влошават изпълнението на когнитивните задачи. Второ, в условията на стрес ролята на „зрител“ изглежда по-рационална, тъй като опитът показва, че ситуацията е неконтролируема.

Учените също така оценили неврофизиологичните основи на този процес. Участниците в експеримента изпълнявали същата задача в ЯМР скенер, който фиксирал работата на мозъка им в реално време. Учените открили, че невроните в медиалната префронтална кора моментално улавяли разликата в точността на прогнозиране между двата модела. За промяната на решението отговаряли задната цингуларна извивка, темпоро-париеталната зона и префронталната кора. Така мозъкът сравнява два паралелни процеса и оценява своя контрол върху ситуацията.

За първи път учени записаха активността на умиращия мозък

Сега учените планират да изследват как този механизъм се развива с възрастта и как се влияе от различни фактори, като например израстването в стресова среда. Освен това неговото изследване в контекста на психичните разстройства ще помогне да се разбере защо депресията води до илюзията за липса на контрол.