Мистериозни ултра нискочестотни шумове в атмосферата нямат обяснение

Шумовете, открити от специализираните инструменти на 21 330 метра над повърхността на Земята, са известни като инфразвук, тъй като са толкова ниски, че са недоловими за човешкото ухо. Учените ги сравнили с множество нискочестотни звуци – включително гръмотевици, океански вълни, изстрелвания на ракети, градушки, вятърни турбини и дори самолети, влакове и автомобили, но странните инфразвуци досега не могат да бъдат обяснени, пише Live Science.

„[В стратосферата] има мистериозни инфразвукови сигнали, които се появяват няколко пъти на час, но източникът им е напълно неизвестен“, казва водещият изследовател Даниел Боуман, старши учен в Националните лаборатории Сандия в Ню Мексико.

Мостът Голдън Гейт издава странни призрачни звуци (ВИДЕО)

Стратосферата е слой от земната атмосфера и се простира от около 14,5 км над повърхността на Земята до височина от приблизително 50 км. Изпълнена с блокиращ ултравиолетовите лъчи озон, стратосферата е спокойно място с малко турбуленции. По-голямата част от звуците на тази височина произхождат от ултранискочестотни реверберации от повърхността на Земята.

Учени и любители изследователи изпращат балони в стратосферата от 1890 г. Един от първите експерименти с микрофони на балони – строго секретният военен експеримент Project Mogul, предназначен да открива звуци от експерименти на съветска атомна бомба в края на 40-те години на миналия век – се разбива в Розуел, Ню Мексико, през 1947 г., което води до скриване на информация и вдъхновява конспиративните теории за НЛО до днес.

За да изследват звуковия пейзаж на стратосферата, Боуман и колегите му построили серия от пластмасови балони с ширина 7 метра, като ги снабдили с инфразвукови сензори, наречени микробарометри, и добавили въглен на прах. Потъмняващото свойство на въглена позволява на слънчевата светлина да загрява въздуха вътре в балона, карайки балоните да плават.

Шум тормози всеки пети европеец

„Нашите балони са гигантски найлонови торби с малко въглен, добавен вътре, за да станат тъмни. Създаваме ги с помощта на бояджийска лепенка от железария, транспортна лента и въглен на прах от магазини за фойерверки – казва Боуман. – Когато слънцето огрява тъмните балони, въздухът вътре се нагрява и ги повдига. Тази пасивна слънчева енергия е достатъчна, за да ги издигне от повърхността на височина над 20 км.“

Започвайки с първото си пускане на балон през 2016 г., изследователите изпратили 50 балона в небето, за да изследват нискочестотния тътен на стратосферата. Изследователите първоначално се заели със записването на звуците от вулканични изригвания, но изучили и другите звуци, които уловили, проследявайки полета на балоните на стотици километри с помощта на GPS.

По време на тези полети изследователите уловили звуците – нисък, повтарящ се тътен, чийто източник не може да бъде проследен. Учените имат няколко идеи за това какви биха могли да бъдат тези мистериозни шумове и те варират от неоткрита досега форма на атмосферна турбуленция до ехо отдолу, което след отразяването се е изкривило до неузнаваемост.

Човешкото ухо чува нискочестотни звуци

Изследователите казват, че ще продължат да изследват звуците в стратосферата, проследявайки повече звуци до точките им на произход и изучавайки тяхната променливост през сезоните и различните региони на света.

Изследователите са представили изводите си на 11 май на 184-тата среща на Акустичното общество на Америка в Чикаго.