Древногръцката Спарта е известна като войнствена държава. В съвременната култура концепцията за „спартански дух“ се свързва с решителност и готовност да се понасят трудности в името на дадена цел. Дълго време в историческите изследвания доминираше убеждението, че Спарта е държава, първоначално основана от група воини. Но, както съобщава Foxnews, проучване на историка Ханс Бек предлага преосмисляне на тази гледна точка.
Откритието, което развенчава един от митовете за Спарта
Смята се, че спартанската държава е възникнала през 9 век пр.н.е. и, бързо набирайки сила, е доминирала голяма част от полуостров Пелопонес в продължение на повече от триста години. Традиционно Спарта е описвана като общество, формирано чрез завоевания. Нови археологически доказателства обаче показват, че тази картина е далеч по-сложна.
Прочетете също: Археолози: Мистериозен език е накарал древните гърци да забравят родния си диалект
Новото изследване се фокусира върху археологическия комплекс Агиос Василиос, където учените са открили останки от дворец, стенописи, бронзови оръжия и административни таблички, написани на линеар Б, най-старата форма на гръцка писменост. Именно тези открития позволиха на Бек да предположи, че Спарта не е възникнала „от нулата“ в резултат на завоевание, а се е формирала на базата на по-древна местна култура.
Тази хипотеза се подкрепя допълнително от светилището на Амиклия, което е продължило да функционира дори след упадъка на дворцовия комплекс и впоследствие е станало важно както за спартанците, така и за други местни общности. Артефактите, доказващи извършването на ритуална дейност, се свързват с по-древен период, от този, който се твърди, че е създадена Спарта. Това хвърля съмнение върху класическата теория, че тя е възникнала в резултат на завоевание.
Изследователят подчертава, че макар Спарта впоследствие да е придобила репутацията на мощна военна държава, нейният произход е бил далеч по-сложен. Авторът отбелязва, че тези данни не отричат военната мощ на Спарта през следващите векове, но променят разбирането за нейния произход.
Интересни факти за Спарта
Спарта се счита за родното място на феминизма. Ранните уредени бракове (преди 19-годишна възраст) са били забранени. Жените са имали право на образование. Почти половината от земята в Спарта е принадлежала на жени. Спартанка е единствената жена, спечелила два пъти състезанието с колесници по онова време. Когато арогантна атинянка попитала благородничка: „Защо само вашите жени господаруват над мъжете?“, тя отговорила в най-добрата лаконска традиция: „Защото само нашите жени раждат мъже.“
В Спарта алчността, трупането на съкровища, икономическата рационалност и други протестантски етични норми са били силно осъждани.
Интересна е и историята на парите в Спарта, които са били сечени от желязо, а след това са били обработвани с киселинно вещество, наречено от древните източници „оцет“. Но според учените е спорно дали това е било оцет във вида, в който ние познаваме този продукт, или просто това е било някаква киселина.
Смята се, че първите монети на спартанците са били големи метални блокове с формата на прът. Това обяснява защо древните историци определят спартанските пари като неудобни, тежки и неподходящи за съхранение.
Надгробните плочи в Спарта не са били привилегия за всеки. Не всички спартанци са били погребвани с почести, а само тези, които са загинали в победоносна битка. Плутарх пише, че жените са имали право на надгробни плочи само ако са починали при раждане (което е разбираемо в гръцкия мироглед: раждането е пряка аналогия с битката). Жените в Спарта са имали право на нанадгробни плочи с надпис, ако са починали по време на религиозни обреди.
Спарта не е имала частни роби. Следователно, не е имало чудовищна експлоатация (като тази при късните римляни). Робите, наречни илоти, са давали половината от реколтата си на спартанците, а другата половина са използвали по своя преценка. Многобройните илоти са предизвиквали постоянно безпокойство сред малкото спартанци. Затова те периодично са обявявали война на собствените си роби, за да намалят населението им, без да нарушават законите на военната чест. За да изпълнят тази демографска задача, спартанците са използвали завършилите гимназия – битките с илотите са се превърнали в нещо като изпит за полученото образование.
Прочетете също: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
