X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Ново проучване: Човешкият мозък е податливо място за зараза с коронавируса

1523
Ново проучване: Човешкият мозък е податливо място за зараза с коронавируса
Снимка: Thinkstock/ Guliver
Удря ли коронавирусът и човешкия мозък? Вече изглежда ясно, че COVID-19 може и засяга централната нервна система в човешкия организъм. Още не е ясно при какви случаи се случва това, но ново проучване показва докъде може да стигнат проблемите.

Още през есента на 2020 година излезе изследване, че SARS-CoV-2 може да ни заразява не само по най-известния досега начин – през ACE2 рецепторите на някои от клетките и тъканите ни. Проучванията на два екипа от учени сочат, че той може да се прикрепи и към рецептора Neuropilin-1. Neuropilin-1 може да бъде намерен в много човешки тъкани от тялото, включително дихателната система, кръвоносните съдове и невроните, а най-вече в обонятелната епителна тъкан на носа. Откритието е важно, защото това може да обясни защо вирусът успява да се разпространи толкова много в организма и да засегне не един орган.

Храните, които зареждат мозъка ни

Много са неразкритите тайни на човешкия мозък, но учените са успели да установят кои храни стимулират мозъчната дейност, зареждат ни с ...

Сега американски и френски учени са направили допълнителни изследвания заради натрупващи се данни за съдови лезии в мозъка, открити при скенерни снимки на боледували от COVID-19. И новите изследвания показват, че може да има инфекция на неврони от вируса. В тях са вкючени данни от аутопсии, които показват патологична картина на мозъка и минимален имунен отговор. Има направени тестове и с лабораторни мишки.

Едно от заключенията обаче е, че за зараза на неврони в мозъка трябва да има ACE2 рецептори, но количеството им не е толкова значително - опасност обаче изглежда е взаимодействието на ниво протеини. А добрата новина е, че гръбначно-мозъчната течност може да синтезира антитела, които да се борят с вируса, ако е заразил мозъчни клетки. При някои пациенти се е получил имунен отговор на вируса, когато той е проникнал в централната нервна система, именно по този път. Тестовете с лабораторни мишки пък показват, че най-малко зараза стига до малкия мозък, както и до кортикалния слой. Малкият мозък е един от шестте дяла на главния мозък – краен, междинен, мост, продълговат, среден и малък. Главният мозък, заедно с гръбначния мозък, формира централната нервна система. Вирусът изобщо не е открит в съдовия ендотел. Ендотелът е тънък слой клетки от епителната тъкан, който покрива вътрешната повърхност на кръвносните съдове на границата между съдовите стени и кухините им. Но въпреки това проучванията показват, че в при зараза на мозъка има нарушения в кръвоносните съдове, които пречат на норманото обогатяване с кръв. А резултатът може да е микроисхемични инфаркти на съдовете.

Основният извод – човешкият мозък е място, което потенциално може да е отличен резервоар за репликация на вируса. Изследователите смятат, че мозъкът може да бъде поразен през носната кухина (крибриформната плоча, обонятелния епител и нерв), но не могат да кажат какъв точно е пътят на евентуална зараза във всеки случай.

Учени: Южноафриканският вариант на коронавируса не се поддава на лечение с кръвна плазма

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално