Микробна екосистема, открита под пустинята Атакама в Чили, оспорва предположенията за това къде може да съществува живот, според Daily Galaxy. Отбелязва се, че тези организми, разположени на дълбочина от два метра, предполагат, че ако съществува живот на Марс, той може да е скрит под земята, а не да е изложен на повърхността.
Пустинята Атакама често е описвана като най-близката земна среда до Марс. Нейната изключителна сухота и богати на сол почви отразяват условията, открити на Червената планета, което я прави ключов полигон за астробиологични експерименти. В продължение на много години учените се фокусират върху изследване на повърхността в търсене на извънземен живот. Находките в Атакама сега променят този фокус, сочейки към подземни среди, където водата и защитата от радиация биха могли да позволят на организмите да оцелеят.
Живот, открит дълбоко в пустинята Атакама
Екип, ръководен от Виктор Паро от Центъра за астробиология в Мадрид, е събрал почвени проби от дълбочина до пет метра. Анализът е разкрил наличието на бактерии, археи и ДНК на дълбочина приблизително два метра под повърхността.
120 000-годишни човешки отпечатъци, открити в пустинята: Защо това изненада учените?
Според проучване, публикувано в списание Astrobiology този слой представлява „своеобразен оазис“ в негостоприемната пустиня. Предишни проучвания са откривали микробен живот само в горните 30 сантиметра почва, така че това откритие на по-голяма дълбочина е значителна промяна.
Интересното е, че в пустинята Атакама дъждът вали само няколко пъти на век. Въпреки тези условия, микроорганизмите успяват да оцелеят благодарение на микроскопични водни филми, които се образуват върху солните кристали.
„За тези микроби най-важното нещо е водата. Ако имат вода, те имат всичко необходимо, за да живеят“, казва ученият.
Резултатите са получени по време на тестване на SOLID (Signs of Life Detector) - устройство, предназначено да идентифицира молекули, свързани с живи организми. То използва приблизително 300 антитела, които се свързват със съединения като протеини, захари и генетичен материал.
Зловещ звук в пустинята Намиб: Учени разкриха мистерията на неуловимо същество, крещящо в тъмното
Според изследователския екип, след като тези антитела се свържат с целите си, получените комплекси се улавят с помощта на CCD камера, което позволява на учените да идентифицират биологични сигнатури. Принципът на тази техника е подобен на диагностични инструменти като тестове за бременност.
Инструментът SOLID беше тестван в пустинята Атакама в подготовка за потенциални мисии до Марс. Устройството демонстрира способността си да открива биологични следи в дълбоко разположени проби, потвърждавайки пригодността му за бъдещи планетарни изследвания.
„Нашата хипотеза е, че микробите, които трябва да се справят с подобни екологични предизвикателства [на Земята и Марс], вероятно ще трябва да се справят с подобни молекулярни механизми, така че те би трябвало да произвеждат подобни биологични полимери или съединения“, обяснява ученият.
Отбелязва се, че условията на Марс са дори по-екстремни от най-суровите пустини, с температури под нулата и интензивна ултравиолетова радиация, достигаща до повърхността. Както обяснява Виктор Парот, настоящият научен консенсус е, че намирането на живот на повърхността на Марс е „много трудно, ако не и невъзможно“.
Това накара изследователите да се съсредоточат върху изследването на недрата. Микробите от Атакама, които оцеляват без слънчева светлина, използвайки химически енергийни източници като оцетна и мравчена киселина, предлагат поглед върху това как би могъл да изглежда животът на Марс.
Учени откриха находка в пустинята Гоби, която преобръща теорията им за появата на бозайниците
