Петък, 13-и. Началото на края на рицарите тамплиери

Има много легенди около петък, 13-и. Но една от най-популярните теории го свързва с падането на легендарните рицари тамплиери.

Основан около 1118 г. като монашески военен орден, посветен на защитата на християнските поклонници, пътуващи до Светите земи, Орденът на тамплиерите бързо се превръща в един от най-влиятелните и богати в Средновековието благодарение на щедрите дарения на коронованите особи на Европа, които се стремят да извлекат благоволението им. В началото на XIV век рицарите тамплиери създават система от замъци, църкви и банки в цяла Западна Европа. И именно това удивително богатство води до техния край.

За тамплиерите този край започва в ранните часове на петък, 13 октомври 1307 г. Тогава из цялата територия на френското кралство по едно и също време започват арести на рицарите от могъщия орден. Тази дата е станала нарицателна, всяваща ужас и има почти мистичен смисъл.

Месец по-рано тайни документи са изпратени по куриери из цяла Франция. Документите включват зловещи подробности и слухове за черна магия и скандални сексуални ритуали. Те са изпратени от френския крал Филип IV - алчен монарх, който в предишни години предприема атаки срещу Ломбардите (мощна банкова група) и френските евреи (които той прогонва, за да конфискува имуществото им за изпразнената си хазна).

Жак дьо Моле. Неизвестен автор, Public Domain

В дните и седмиците, които следват този съдбоносен петък, са арестувани повече от 600 тамплиери, включително Великият магистър Жак дьо Моле и ковчежникът на ордена. Освен някои от най-високопоставените членове в капана на Филип попадат и стотици обикновени мъже на средна възраст, които ръководят ежедневните банкови и селскостопански дейности и поддържат организацията. Мъжете са обвинени в широк спектър от престъпления, включително ерес, поклонение на дявола и плюене на кръста, хомосексуалност, измами и финансова корупция.

Тамплиерите са държани в изолация и хранени с оскъдни дажби, които често не представляват нищо повече от хляб и вода. Почти всички са били жестоко измъчвани. Една от разпространените практики на средновековните инквизитори е „стрападо“, при което ръцете на обвиняемите се връзват зад гърба и след това се вдига във въздуха с въже, предназначено да изкълчи раменете. Много от тях са разпъвани, краката им били потапяни в масло, а след това държани над огън, за да изгорят. Предвид нечовешките мъчения не е изненадващо, че в рамките на няколко седмици стотици тамплиери признават фалшивите обвинения, включително Жак дьо Моле.

Папа Климент V е ужасен. Въпреки че е избран почти изключително поради влиянието на Филип, той първоначално отхвърля обвиненията срещу тамплиерите. Филип, който предвижда реакцията на Климент, гарантира, че обвиненията срещу тамплиерите включват подробно описание на предполагаемата им ерес, като смята, че клюките и неприличните истории ще имат голяма тежест в Църквата. Климент издава папска була, с която нарежда на западните крале да арестуват тамплиерите, живеещи в техните земи. Малцина следват повелята на папата, но съдбата на френските тамплиери вече е решена. Земите и парите им са конфискувани и официално прехвърлени на друг религиозен орден – Хоспиталиерите (а алчният Филип все пак се сдобива с част от желаните пари).

Няколко седмици след признанията си много от тамплиерите се отричат и Климент закрива инквизиторските процеси в началото на 1308 г. Тамплиерите седят в килиите си две години, преди Филип да изгори 54 от тях на клада през 1310 г. Две години по-късно Климент официално разпуска Ордена (макар и да не казва, че те са виновни по обвиненията). След това разпускане някои тамплиери отново признавт, за да получат свободата си, докато други умират в плен.

Екзекуцията на Жак дьо Моле, последния Велик магистър на Ордена на рицарите тамплиери). Неизвестен автор / Public Domain

През пролетта на 1314 г. Великият магистър Моле и няколко други тамплиери са изгорени на клада в Париж, слагайки край на тяхната забележителна ера и поставяйки началото на още по-дълга теория за злите възможности на петък, 13-и.

Източник: History.com