През XIX век лекарите използвали мляко за кръвопреливане

Откакто хората страдат от кръвозагуба, има нужда и от заместители на кръвта. Според някои източници испанските конкистадори уж били свидетели на инките от Перу, извършващи кръвопреливания, докато изследвали Новия свят. Ако това е вярно, въпреки че доказателствата са оскъдни, това ще бъде най-ранният пример за процедура от този тип в историческите записи. Но чак след като Уилям Харви описва кръвообращението през 1616 г., европейските експерименти – някои по-странни от други – стават обичайни.

Зъболекарят, който носеше огърлица от зъби и заглушаваше писъците на пациентите с музика

През 1666 г. в Кралското общество в Лондон Ричард Лоуър, лекар и хирург, прелива кръв между две кучета, използвайки гъше перо, за да свърже артерия от едното към югуларната вена на другото. През 1667 г. Жан-Батист Денис, френски лекар, извършва първото напълно документирано кръвопреливане от животно на човек.

Пациентът бил младеж, подложен на двадесет кръвопропускания като лечение на треска. Според Хипократовата медицина – доминиращата медицинска традиция по това време – това е стандартна процедура за премахване на нечистотии от тялото, но лечението не помага на момчето. Денис прелива кръв от сънната артерия на агне във вените на момчето. Момчето оцелява и състоянието му се подобрява, но агнето – не.

Ранно кръвопреливане от агне на човек Wellcome Collection / CC BY 4.0

Надеждата за кръвопреливането е, че то не само ще подобри здравето и ще излекува болестта, но дори ще промени личността на реципиентите и ще премахне лудостта. Но в повечето случаи процедурата води само до смърт, което в крайна сметка довежда до едикта Шатле през 1668 г., който забранява кръвопреливането и повече или по-малко допринася процедурата да потъне в забрава за почти век и половина, пише IFL Science.

Процедурата преживява кратко възраждане в началото на XIX век, когато акушерът Джеймс Блъндел извършва кръвопреливане със спринцовка, съдържаща дефибринирана кръв (кръв без фибрин, който ѝ помага да се съсирва), за да предотврати съсирването. Въпреки че това е подобрение в сравнение с по-ранните опити, процесът все още не се утвърждава, тъй като предотвратяването на съсирването и възможността пациентът да умре го правят непривлекателна процедура. След това, в средата на деветнадесети век, учените излязат с нова идея – защо да преливаме кръв, когато може да е нещо друго? Защо не мляко?

Историята на геолога, който се опита да възкреси екзекутиран в началото на XIX век (18+)

През 1854 г. д-р Джеймс Бовел и Едуин Ходър инжектират мляко на хора по време на епидемията от холера в Торонто, Канада. Те са вдъхновени от работата на Денис, който, в допълнение към преливането на агнешка кръв на пациентите си също инжектира мляко в различни животни, като вярва, че „дребните частици масло и мазнини, открити в млякото“, ще бъдат превърнати в „бели кръвни телца“. Бовел и Ходър вярват, че млякото помага за регенерирането на белите кръвни клетки и, изненадващо, първият им пациент, получил преливане на мляко, всъщност оцелява и подобрява здравето си (следващите пет пациенти за съжаление умират).

Скоро се приема, че това лечение е безопасен и законен заместител на кръвта. Преливането на мляко става популярен метод на лечение, особено в Северна Америка. Въпреки това много практикуващи лекари остават скептични и големият брой смъртни случаи сред пациентите, получаващи мляко като лечение, скоро води до пълното му изоставяне. Към 1880 г. влизането на физиологичен разтвор заменя млякото като заместител на кръвта. След това, в началото на ХХ век, безопасен и ефективен начин за кръвопреливане е установен след откриването на първите три кръвни групи от Карл Ландщайнер.

Д-р Луис Аготе (вторият вдясно) ръководи едно от първите безопасни и ефективни кръвопреливания през 1914 г. Неизвестен автор / Public Domain

Днес кръвопреливането е добре практикувана и стандартизирана медицинска процедура в цял свят. Търсенето на кръв е толкова високо, че са извършени над 118,5 милиона кръводарявания по света според Световната здравна организация.

Бичуване, пиявици, живак. Как едно време са лекували венерическите заболявания

Кръвопреливането спасява живот и често се прилага на хора, които са претърпели тежка кръвозагуба поради нараняване, хирургични процедури или раждане. То се използва и в редица лечения за състояния като хемофилия, бъбречна недостатъчност и дори рак.