"Отварянето беше грешка.“ Каква загадка остави Тутанкамон?

Играта си струвала свещите

„Виждате ли нещо там?“ „О, да, невероятни неща. Прекалено е хубаво, за да е истина." Този кратък диалог се провежда на 26 ноември 1922 г. Всякакви думи обаче са излишни. Нещата говорят сами за себе си. На този ден гробницата на Тутанкамон се разкрива пред света.

Идеята за нейното откриване е на британския изследовател любител Хауърд Картър в началото на ХХ век. Първата световна война се оказва пречка и няма спонсори. Уж в Долината на царете нямало какво да се търси – всичко било изследвано нашир и надлъж.

ОЩЕ: Проклятието на Тутанкамон има изненадващо обяснение

Един все пак се намира. Средства осигурява британският богаташ и колекционер на антики Джордж Хърбърт, граф Карнарвън. Но минават месеци, а от археолога няма никакви вести.

Представете си изумлението на Карнарвън, когато на 6 ноември получава телеграма от Луксор: „Най-накрая направихме невероятно откритие в долината: великолепна гробница с непокътнати печати; чакаме вашето пристигане.“

Работниците на Картър разчистват участък, който някога е бил селище на египетски строители. Нищо интересно. Но изследователят решава, че все пак си струва да се копае тук. И се оказва прав.

Под останките на една от колибите се показва масивно каменно стъпало, следват второ и трето. Подземен коридор води до измазана стена с печати. Чакалът и деветте лъка са кралски знаци.

След като прави малка дупка, Картър поглежда вътре. На слабата светлина от керосиновата лампа заблестява златото. "Прекалено е хубаво, за да е истина."

"Когато очите ми се приспособиха към светлината, детайлите на стаята бавно се появиха през мъглата. Странни животни, статуи и съдове – навсякъде отблясък от злато", спомня си археологът.

Разкошна колесница, царски трон, вази, няколко сандъка и множество ценни артефакти. И врата с надпис „Небхеперура“. Гробницата.

Възмездие за стореното

Картър я отваря сам на 3 януари 1924 г. Лорд Карнарвън умира неочаквано година преди това. Според официалната версия – от отравяне на кръвта: случайно се порязал с бръснач на мястото на ухапване от комар.

Английската писателка Мария Корели била на друго мнение. „Най-тежкото наказание очаква натрапника, който влезе в гробницата“, обяснявала тя.

Сър Артър Конан Дойл е не само автор на детективски истории за Шерлок Холмс, но и известен спиритуалист и любител на всичко тайнствено. Според него Карнарвън е бил убит от някакви „елементи“, създадени от жреците за охрана на гробницата.

ОЩЕ: Доктор вдига ножица над мумията на Тутанкамон. Какво се случва след това?

Из вестниците се разпространява надпис, за който се предполага, че е издълбан на стената на гробницата: „Този, който влезе в тази свещена гробница, скоро ще бъде посетен от крилете на смъртта“.

Картър се възмущавал на това. „Чувството на един египтолог (...) не е чувство на страх, а на уважение и благоговение, (...) напълно противоположно на глупавите суеверия“, казвал той.

Но през следващите пет години още няколко души, причастни към откритието, умират при странни обстоятелства.

Египетският принц Али Камел Фахми Бей умира през 1923 г., рентгенологът сър Арчибалд Дъглас-Рийд – през 1924 г., археологът Артър Мейс – през 1928 г. и секретарят на Хауърд Картър, Ричард Бартел – през 1929 г.

Благословия или проклятие?

Учените са проучили детайлно стенните надписи в гробницата и не открили никакви намеци за „наказание за натрапниците“.

Тогава за причина се предполага „пещерна болест“, предизвиквана от микроскопичните гъби Aspergillus. Те поразяват дихателните пътища, когато имунната система е отслабена. Египетските крипти са благоприятна среда за тяхното размножаване.

"Потенциално вредните гъбички оцеляват в гробниците за изключително дълго време. И резултатите от изследванията показват, че такива дълги пасивни фази могат да доведат до повишена вирулентност", отбелязват английските лекари Шериф и Тарик Ел-Тавил.

Най-вероятната причина за смъртта на лорд Карнарвън са Aspergillus. Техните спори „растат особено добре върху зърно, което е било изобилно в гробницата на Тутанкамон“, отбелязват специалистите.

ОЩЕ: Плодът на гнева. Учени разкриха мистерията на проклятието на Тутанкамон

Митът за проклятието на фараона най-накрая е разсеян чрез просто съпоставяне на факти. По този начин изследователите изключват от „списъка на жертвите“ принц Али Камел Фахми Бей (той е застрелян от собствената си съпруга) и рентгенолога Арчибалд Дъглас-Рийд (той получава голяма доза радиация).

Известният илюзионист и научен скептик Джеймс Ранди отбелязва в една от книгите си: средната продължителност на живота на повечето членове на експедицията след отварянето на гробницата е 23 години.

Картър умира през 1939 г. на 64 години от рак. Сержант Ричард Адамсън, който денонощно охранява входа на погребалната камера, доживява до 1982 г. „Благословията се оказва проклятие“, обобщава Джеймс Ранди с ирония.