Дискусията за предимствата на днешната популярна музика спрямо хитовете от миналото е до голяма степен въпрос на вкус. Но независимо от вашето мнение по темата, едно нещо е ясно: поп музиката е обективно по-мрачна и по-стресираща от всякога. Убедителните статистически данни са представени в проучване на психолози от Виенския университет, публикувано наскоро в списанието "Scientific Reports".
Снимка: iStock
След като са взели всички седмични класации Billboard Hot 100 между 1973 и 2023 г., екипът използва стандартни методи за предварителна обработка, за да раздели текстовете на 20 186 песни. След това въвеждат тези текстове в специален алгоритъм, за да оценят песните въз основа на техните положителни или отрицателни настроения. Както са предвидили, изследователите са установили "значително увеличение на езика, свързан със стрес и негативни емоции" през последните пет десетилетия, пише "Popular Science".
Още: Плейлист за спокойствие: Музиката, лекуваща стреса при домашните любимци
Освен това изглежда, че текстовете на хитовете в САЩ са се опростили значително през годините. Според авторите на проучването тези констатации корелират с нарастващите нива на депресия и тревожност, както и с предишни проучвания за увеличената негативност както в новинарските медии, така и в художествената литература.
Има ли връзка с травматични събития?
Снимка: iStock
Въпреки това, в прегледа на екипа има и някои неочаквани открития. Първо, те не установяват никаква ясна връзка между все по-мрачните и стресиращи песни и промените в средния доход на домакинствата. Второ, големи травматични събития в обществото, включително 11 септември 2001 г. и пандемията от COVID-19, не са довели до още по-мрачни песни. Напротив, тези кризи изглежда са довели до увеличение на по-позитивните, лирично сложни поп песни.
Още: Най-слушаните изпълнители и песни в Spotify за 2025 година
"Изненадващо, обществени сътресения като COVID-19 съвпадат с отслабване, а не с усилване на тези тенденции, което показва предпочитание към музика, несъответстваща на емоциите", пише екипът, въпреки че не стига до директна връзка между двете теми.
"Макар че проучването прилага квазиекспериментален подход с прекъснати времеви редове, за да изследва промените около големи обществени събития, анализите остават наблюдателни по характер", добавят те. "По този начин всички наблюдавани разлики преди и след събития като 11 септември или COVID-19 представляват временни асоциации, а не окончателни причинно-следствени ефекти." Независимо от темата или сложността, изследователите считат, че техните открития подчертават важността на музиката в обществото – особено нейната способност да помага на слушателите да обработват и да се ориентират в един често труден свят, пише "Popular Science".
Цялото проучване ще откриете в "Scientific Reports".
Още: Учени: Славата може да окаже влияние върху продължителността на живот
