Шегите на еволюцията. Невероятните прилики между хората и животните

Биолозите отдавна са отбелязали феномена, при който два напълно различни вида, без специални биологични връзки, чрез еволюция развиват сходни черти в отговор на сходни условия на околната среда. Нарекли са я конвергентна, т.е. "близка" еволюция и нейните примери се срещат доста често.

Очите на хората и калмарите. Трудно е да се намерят два вида, толкова различни като хората и калмарите, съществуващи в напълно различни среди, с общ прародител, живял преди около 500 милиона години. Очите ни обаче са устроени почти идентично. И двата вида имаме късмета да притежаваме протеин, наречен Pax6, който контролира гените в развитието на очите, но това е само един от факторите.

Две несвързани групи организми - слизести плесени и оомицети - проявяват очевидни свойства на гъби, без да са такива. Слизестите плесени с неопределена класификация на по-късен етап от живота изглеждат като лигава маса. Те образуват спори, които наподобяват телата на гъбите. Оомицетите са еукариоти, които преди са били отнасяни към гъбите, но след това са "прехвърлени" към протистите. Паразитират по риби, земноводни и растения.

Ушите на хората и скакалеца Copiphora gorgonensis. В средното ухо на човек има три костици, които се активират от вибрацията на тъпанчето и изпращат сигналите през кохлеята (охлюва) по нерв към мозъка. Copiphora, с ушни отвори в краката, също има тъпанче. То на свой ред активира кутикули, подобни на трите костици, и по-нататък в същия дух. Този скакалец има отличен слух.

Разнообразие от форми на живот, които живеят във водата, напълно несвързани помежду си, могат да плуват. Да вземем например сепията, рибата черен нож и ресничестия червей от вида Pseudobiceros bedfordi. Всички те са "разработили" абсолютно идентични начини за оптимизиране на плуването, въпреки факта, че общият им прародител е живял приблизително по същото време като прародителя на хората и калмарите.

Речта на хора и птици. Способността на папагалите и гарваните да имитират реч, а пойните птици да пресъздават мелодии не е случайна. Има около 50 набора от гени, които са отговорни за развитието на вокални данни както при хората, така и при пойните птици и „говорещите“ птици. Неврологът Ерих Ярвис смята, че когато организмът биологически стане способен на реч, има много малък набор от възможности за това, как мозъкът формира съответните структури.

Няколко неродствени растителни вида са се "научили" да изработват специфична миризма, която привлича само определени насекоми и отблъсква всички други. По-конкретно - миризмата на гниещо месо за примамване на мухи, както например случая с Rafflesia Arnoldii ("трупното цвете"). Стратегията може и да не ви се струва най-приятната, но е невероятно ефективна.

Палците при хората и пандите. Големите панди могат да хващат бамбукови стъбла с „шести пръст“, който всъщност е израстък на една от метакарпалните кости. Функцията на този фалшив пръст обаче е същата както при нас.

Ехолокацията при прилепите и делфините. Вграденият "радар", който изпраща звукови сигнали за изследване на околната среда при прилепите и китоподобните, се е развил напълно независимо. Има теория, че това е станало възможно поради специфична мутация на около 200 набора от гени и при двата вида.

Пръстовите отпечатъци при хората и коалите. Въпреки че горилите и другите примати също имат отпечатъци, малко хора знаят за коалите. Този релеф им помага за по-добро сцепление към клоните. Любопитно е, че ако се случи престъпление в местообитанието на коали, следователите често са объркани от голямото количество излишни отпечатъци.

Високата интелигентност на примати и птици. През 2004 г. двама професори от Кеймбридж са открили, че въпреки различните мозъчни структури, наборът от "ментални инструменти" при гарваните и приматите е невероятно сходен, особено в областта на решаването на задачи. Гарваните, освен всичко останало, са едни от малкото птици, способни да създават примитивни оръдия на труда.