Смъртта не съществува?

Много от нас се страхуват от смъртта. Вярваме с нея, защото ни е казано, че ще умрем. Асоциираме себе си с тялото си, а знаем, че телата умират. Нова научна теория обаче заключава, че смъртта не е краят, за който я мислим, смята експертът по научни клетъчни технологии д-р Робърт Ланза.

Познат аспект в квантовата физика е, че определени наблюдения не могат да бъдат предсказани с абсолютна сигурност. Има диапазон от възможни наблюдения, всяко едно с различна вероятност. Едно от широко споделяните обяснения - това за "многото светове", постановява, че всяко от тези вероятни наблюдения е свързано с различна вселена. Нова научна теория, наречена биоцентризъм, прецизира тези идеи.

Има безкраен брой вселени и всичко, което е вероятно да се случи, става в определена вселена. Смъртта не съществува в какъвто и да е реален смисъл в тези сценарии. Въпреки че човешките тела са обречени на саморазрушение, усещането, че си жив, всъщност е един 20-ватов фонтан от енергия, действащ в мозъка. Тази енергия обаче не изчезва със смъртта. Един от най-категоричните закони е, че енергията никога не се губи. Тя не може нито да бъде създадена, нито да бъде унищожена. Но дали енергията се прехвърля от един свят в друг?

Модерната физика потвърди, че частиците притежават много възможни състояния и те са налични, докато настоящият акт на наблюдението им придаде реални физични свойства. Докато това не се случи, не съществува в миналото. Дори велики физици като Стивън Хокинг и Джон Уилър (един от последните сътрудници на Айнщайн) са съгласни с това.

Биоцентризмът разглежда миналото като рамка от събития, дефинирани от нашето съществуване. Голяма част от тях са все още в потенциални състояния и предстои да бъде определена.

Преди няколко години екип от френски учени публикува резултатите от ключов експеримент в престижното списание Science и доказа, че това, което правим днес, в настоящето, може да промени всяко събитие, което вече се е случило в миналото.

Ние можем да променим миналото си чрез промяна на възприятието си за него. Единственото значение на миналото е влиянието му върху настоящето. Чрез промяна на миналото в съзнанието ни, ние променяме и връзката му с реалността на настоящето ни. Чрез промяна на миналото ние променяме усещанията си в момента, който наричаме Сега. Настоящата ни реалност всъщност е под въздействие на мислите ни за миналото.

Можем да променим миналото си чрез промяна на спомена за него. Когато променим начина, по който мислим за случилото се в миналото, ние преминаваме в друга времева линия в миналото, където въображението ни се превръща в друга реалност. Тази алтернативна реалност в миналото променя и реалността в настоящето. Промяната във възприятието за миналото води до синхронични събития в настоящето и близкото бъдеще.

Така според биоцентризма времето и пространството не са устойчивите обекти, за които ги мислим. Махнете с ръка във въздуха и ще видите, че след нея не остава нищо. Същото се отнася и до времето. Всичко, което виждате и изпитвате, е вихър от информация, който се появява във вашето съзнание. Времето и пространството са просто инструментите, които съединяват и свързват всичко.

Смъртта не съществува в свят без време и пространство. Дори Айнщайн признава: "Бесо отпътува от този свят малко преди мен. Но това не означава нищо. Хора като нас знаят, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорито поддържана илюзия". Безсмъртието не е безкрайно съществуване във време без край, а по-скоро се осъществява извън времето като цяло, смята Ланза.

Редактор: Десислава Ушатова