Свръхмощно слънчево изригване направи възможно датирането на древно селище

ОЩЕ: Дървесни пръстени показват възможността за геомагнитен колапс на цялата земна електроника

Най-мощното слънчево изригване, регистрирано през годините на системни наблюдения на звездата, се е случило през 1859 г. Това е така нареченото събитие Карингтън, което, наред с други неща, прекъснало телеграфните системи в цяла Северна Америка. Изследванията на средновековна и древна дървесина обаче показали, че много по-мощни събития са се случили и по-рано и техните следи под формата на излишък от радиоактивен въглерод може да бъдат намерени в годишните пръстени на дървета от различни части на нашата планета.

Това изследване било започнато от малко известни японски учени, ръководени от студент Фуса Мияке, които използвали ускорителна масспектрометрия, за да изследват годишните пръстени на японски кедрови дървета, и открили, че две свръхмощни слънчеви изригвания са се случили през 774 и 993 г. сл.Хр. Впоследствие учените открили подобни пикове в концентрациите на радиовъглерод в по-древни образци.

Андрей Мачковски от университета в Берн, заедно с колеги от Гърция, САЩ и Швейцария, са изследвали неолитното селище Дисплио, разположено в северната част на съвременна Гърция. Този паметник е открит още през 1932 г., но системните изследвания започват едва 60 години по-късно. Радиовъглеродното датиране на находките в това селище показва, че хората са се заселили тук за първи път около 5600 г. пр.н.е., а най-късните следи от дейност датират от около 2100 г. пр.н.е., тоест бронзовата епоха.

Разкопките в селището Дисплио дали не само богата колекция от керамични съдове, но и разкрили множество останки от строителна дървесина, които доскоро оставали непроучени. Мачковски и колегите му решили да запълнят тази празнина и подбрали 787 образеца за анализ. Учените установили, че местните жители правели опори за постройки от хвойна (62 процента от образците), дъб (21 процента) и бор (17 процента). Някои от образците се оказали подходящи за дендрохронологичен анализ. По този начин изследователите построили плаваща дендроскала по годишните пръстени на дъба, която обхваща 120 години, както и дендроскала по пръстените на хвойна, която обхваща 303 години. Припокриващият се период се оказал 108 години.

След това учените прибегнали до радиовъглеродно датиране на отделни дървесни пръстени, използвайки ускорителна масспектрометрия. Благодарение на това те идентифицирали в образците събитието Мияке, случило се през 5259 г. пр.н.е. Това свръхмощно слънчево изригване посочило, че плаващият дендролюсп, изграден върху хвойновото дърво, завършва през 5140 г. пр.н.е. Въз основа на последователностите на дървесните пръстени изследователите стигнали до извода, че дървеният материал от Дисплио е бил изсечен между 5328 и 5140 г. пр.н.е., което означава, че активната фаза на строителство е продължила 188 години.

ОЩЕ: Когато Слънцето се ядоса. Най-лошите слънчеви изригвания в историята

Пръстените на дърветата не само позволяват по-точно датиране на различни археологически обекти, както се случило например със селище на викингите в Канада, но също така предоставят палеоклиматични данни. Наскоро с помощта на такъв анализ учените установиха защо хетите са напуснали столицата си преди около 3200 години. Можете да прочетете повече за това в нашия материал „Залезът на Хатуша“.