Дървесни пръстени показват възможността за геомагнитен колапс на цялата земна електроника

През 2012 г. японският физик Фуса Мияке, тогава аспирант в университета в Нагоя, и трима нейни колеги направили важно откритие. В дървесни пръстени учените намерили следи от мощни слънчеви изригвания – потоци от високоенергийни частици, които заедно с плазмен облак и гама-лъчи причиняват геомагнитни бури на нашата планета. Тези бури могат да засегнат технологиите и комуникациите.

Използвайки ускорителна масспектрометрия, Мияке изследвала съдържанието на радиоактивния изотоп въглерод-14 в годишните пръстени на японски кедрови дървета и фиксирала рязък скок в радиовъглерода в срезове дървесина, отнасящи се към VIII век.

ОЩЕ: Мощно изригване на Слънцето може да доведе до интернет апокалипсис

Въглерод-14 се образува в атмосферата под действието на космическата радиация и след това се поглъща от растенията. До увеличаване на неговата концентрация може да доведат например слънчевите изригвания, изблиците на гама-лъчи и свръхновите. Ако в един от дървесните пръстени бъде открит пик на радиовъглерода, той може да бъде свързан с конкретно астрономическо събитие и да се определи точната дата, когато то се е случило.

Феноменът, който води до значителни скокове в атмосферната концентрация на радиоактивния изотоп на въглерода в дървесните пръстени, е кръстен на японския физик – „събитие Мияке“. Доскоро бяха известни осем такива събития. „Най-младото“ се е случило през 993 – 994 г., а „най-старото“ – през 7176 г. пр.н.е.

Международен екип изследователи под ръководството на френския климатолог Едуар Бард от Collège de France, в статия, публикувана в списанието Philosophical Transactions of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences, разказват, че са открили девето „събитие Мияке“  при изследване на субфосилни останки от дървета в Прованс.

Учените измерили нивата на въглерод-14 в срезове от древна дървесина, запазени на разрушените брегове на река Друзе, близо до град Гап в южните Френски Алпи, и открили скок на радиовъглерода в пръстени, които са се образували преди 14 300 години. Сравнявайки този изблик с нивата на берилий в ледени ядра от Гренландия (берилият се образува по начин, подобен на въглерод-14), изследователите заключили, че причина за него е геомагнитна буря, която от своя страна е възникнала от интензивното бомбардиране на земната атмосфера от високоенергийни слънчеви частици.

ОЩЕ: Може ли слънчева буря някога да унищожи Земята?

Едуард Бард и неговият екип стигнали до извода, че преди повече от 14 хиляди години Земята е преживяла най-мощната геомагнитна буря, известна на учените. Не е ясно какви точно щети може да причини подобна „буря“ на нашата планета днес, но авторите на изследването предполагат, че тя може да деактивира всички спътници и да причини масивни прекъсвания на електрозахранването в половината земно кълбо за няколко месеца.

„За съжаление нямаме възможност да сравним тази геомагнитна буря с друго подобно събитие, защото не знаем за нея. Но със сигурност можем да кажем, че най-мощната геомагнитна буря в цялата история на наблюдението, която се е случила през 1859 г. и която често се нарича „събитието Карингтън“, предизвикала отказ на телеграфните системи в цяла Европа и Северна Америка, не може да се сравнява с тази, която открихме. Бурята от 1859 г. е била толкова слаба в сравнение с бурята, случила се преди 14 хиляди години, че тя дори едва ли се е отразила в пръстените на дърветата“, обяснява Тим Хийтън от университета в Лийдс (Великобритания), един от съавторите на изследването.

Макар че сега учените вече знаят за девет „събития Мияке“, това все още не е достатъчно, за да направят някакви изводи за тях. Например да разберем точно от какви физически закономерности могат да произтичат тези събития и дали изобщо могат да бъдат предвидени. Също така не е ясно как се променя Слънцето, преди да произведе мощно слънчево изригване, способно да генерира най-силните геомагнитни бури на нашата планета. Необходими са допълнителни изследвания, за да се отговори на всички тези въпроси.

ОЩЕ: Когато Слънцето се ядоса. Най-лошите слънчеви бури в историята

Бард и неговият екип демонстрират, че разрушителните геомагнитни бури не са научна фантастика: те са реални и може би човечеството ще се сблъска с тях в близко бъдеще. Според авторите на изследването такива събития трябва да бъдат напълно проучени, тъй като само чрез разбиране на тяхната физика хората ще могат да разработят системи, които ще защитят комуникационните и енергийните инфраструктури и няма да доведат до енергиен колапс за десетилетия.