Учени опровергаха хипотезата, че от добра хигиена се развива алергия

През последното столетие случаите на алергични заболявания нарастват с тревожни темпове. В някои развити страни до петгодишна възраст приблизително 30% от децата страдат от ринит, атопичен дерматит или астма. Генетичните фактори играят важна роля в податливостта към алергични заболявания, тъй като децата, родени от страдащи от алергии родители, също няколко пъти по-често страдат от алергии, докато при еднояйчните близнаци е около 50%.

ОЩЕ: Лекари в помощ на пациентите: Алергиите – невидимата заплаха

Но е невъзможно да се обясни такъв брой страдащи от алергия само с генетични фактори. Промените в експозицията на микроби след подобрени санитарни условия, ваксинация, широко разпространена употреба на антибиотици и промени в храненето многократно са цитирани като основни фактори, отговорни за бързото нарастване на заболяемостта.

Друга популярна идея е „хигиенната хипотеза“ – тоест, че ранното излагане на микроби предпазва от развитие на алергии.

Няма обаче причинно-следствена връзка между инфекциите в ранна възраст и алергиите. Минали изследвания показват, че някои инфекции могат да намалят производството на възпалителни антитела срещу алергени и да променят поведението на Т-клетките, участващи в алергиите. Изказвано е и предположението, че полезните бактерии в червата могат да „изключат“ възпалението в други части на тялото.

За да разберат влиянието на микробното въздействие през целия живот върху развитието на алергично възпаление, учени от Каролинския институт (Швеция) сравнили алергичния имунен отговор при „мръсни“ диви мишки с реакциите на типични чисти лабораторни гризачи. Всички мишки били генетично идентични, но дивите живеели в полуестествени условия и били изложени на силни микробни влияния от раждането си. Работата е публикувана в списание Science Immunology.

Учените открили, че дивите мишки в сравнение с обичайните развиват по-големи популации от антигенчувствителни Т-клетки в сравнение с нормалните SPF мишки. Въз основа на това учените са установили, че дивите мишки, изложени на разнообразно и доживотно въздействие на микроби, не са защитени от развитието на патологични алергични имунни реакции. Вместо това при тях възникнала тежка алергична реакция към алергените.

ОЩЕ: Могат ли бебетата да имат сезонни алергии?

Според авторите на изследването техните данни допринасят за общото разбиране за това как могат да възникнат алергиите и какви клинични последствия може да имат. А допълнителни изследвания ще покажат как инфекциите и микробите може да бъдат използвани за подобряване на здравето.

Но имунитетът на хората и мишките има толкова сериозни разлики, че директен пренос на работни данни към хора едва ли е възможен. За да се опровергае окончателно „хигиенната хипотеза“, ще са необходими експерименти с примати.