Гренландският кит, един от най-големите бозайници на планетата, тежащ над 100 тона, е станал обект на внимателно научно изследване поради феноменалната си продължителност на живота. Изследователи са потвърдили, че тези животни могат да живеят над двеста години. Това е доказано от случая с викториански връх на харпун, изработен в края на 19 век, открит в тялото на жив кит. Това съобщава „Дейли Галакси“.
Биологичният парадокс на гигантското тяло на гренландския кит
От биологична гледна точка, толкова дълъг живот за голямо животно е загадка. Тялото на кита е съставено от трилиони клетки и теоретично всяка от тях е подложена на риск от натрупване на мутации, водещи до рак.
Знаете ли кое животно не пие вода през целия си живот?
Гигантските бозайници обаче са почти имунизирани срещу рак. Това явление се нарича „парадоксът на Пето“. Въпреки огромния брой клетки, големите видове имат изключително ефективни системи за защита на генетичния си материал.
CIRBP протеин: Молекулярен щит срещу стареене
Екип от изследователи от Университета в Рочестър, ръководен от Вера Горбунова и Андрей Селуанов, анализира генома на гренландския кит. Учените откриха изключително висока активност на протеина CIRBP (cold-induced RNA-binding protein).
Тайният език на животните: Защо котките се търкат в краката на господаря си
При повечето бозайници, включително хората, този протеин се активира само в отговор на силен стрес. При гренландските китове обаче той е постоянно активен и много по-интензивно. Резултатите от изследването, публикувани в списание Nature, показват, че CIRBP изпълнява няколко критични функции:
Ремонт на ДНК: Протеинът помага на клетките незабавно да откриват прекъсвания в ДНК веригите и да ги поправят, предотвратявайки опасни мутации.
Контрол на възпалението: CIRBP регулира възпалителните процеси в тъканите, което помага за избягване на хронични заболявания, свързани с възрастта.
Стабилизиране на РНК: Протеинът поддържа целостта на генетичните инструкции, необходими за нормалната клетъчна функция, в продължение на векове.
За да тестват механизма, учените провели експеримент върху плодови мушици (Drosophila melanogaster). Когато изследователите изкуствено увеличили активността на протеиновия аналог CIRBP в насекомите, продължителността на живота им се увеличила. Модифицираните мухи показали по-висока устойчивост на стрес и значително по-малко генетични увреждания в сравнение с нормалните индивиди.
Въпреки че изследванията продължават, учените се надяват, че разбирането на механизмите на дълголетието на китовете ще помогне в бъдеще да се намерят нови начини за борба със стареенето и рака при хората.
Учените припомнят, че гренландският кит (Balaena mysticetus) е абсолютният рекордьор по размер на устата сред всички живи същества на планетата.
Прочетете също: Как го правят морските звезди: Нямат мозък, но могат да контролират стотици крачета
