Можете да използвате цялата памет на телефона си или да напълните докрай диска на компютъра си, но можете ли да използвате цялото място в паметта на мозъка си? Независимо от това как се чувствате преди изпит или след безсънна нощ преди крайния срок за работа, невролозите твърдят, че за типичния здрав мозък капацитетът на паметта не е фиксиран или лесно изчерпаем.
"Не съществува значима граница за това колко информация може да съхранява мозъкът", казва Елизабет Кенсингер, професор по психология и неврология в Бостънския колеж. "Спомените могат да се разглеждат като данни, които мозъкът използва, за да разбере настоящия момент, да направи прогнози за бъдещето и да подпомогне бъдещото обучение."
Снимка: iStock
Това е така, защото мозъкът не съхранява спомените като изолирани файлове в една конкретна нервна клетка. Вместо това един спомен е разпределен в много неврони, наречени енграма - група от мозъчни клетки, свързани и разпръснати в различни области на мозъка. Невролозите наричат този модел, при който един спомен се записва в много неврони, разпределено представяне. Всяка от тези отделни мозъчни клетки играе роля в много различни спомени.
Още: Учени разкриха общата черта в мозъка на психопатите
Помислете за спомен, например за партито за 12-ия ви рожден ден. Той не се съхранява в една папка в ума. Цветът на балоните, вкусът на тортата, звукът от пеенето на приятелите ви и усещането за вълнение - всичко това активира различни сетивни и емоционални центрове - зрителната кора, вкусовата кора, слуховата система и областите за обработка на емоциите. Тези области се задействат заедно в определен модел и този модел на невронна активност съхранява спомена. Когато по-късно си спомняте за това парти, вие активирате отново този модел.
Снимка: iStock
Този метод има значителни предимства. Тъй като невроните могат да участват в многобройни комбинации, мозъкът може да кодира огромен брой спомени. Кенсинджър предполага, че свързаните спомени споделят припокриващи се модели, което ни помага да обобщаваме и да правим прогнози - нещо, което според много невролози е причината за паметта. И ако няколко неврона са увредени, споменът все пак може да бъде възстановен, защото не се съхранява само на едно място.
Още: Мозъкът ни се "изключва" при работа с ChatGPT: Данни от притеснително проучване
Пол Ребър, професор по неврология в Северозападния университет, обяснява пред "Live Science", че разпределеното представяне е част от това, което дава на мозъка огромния капацитет на паметта. Потенциалните комбинации нарастват експоненциално, тъй като всеки неврон участва в много спомени, включващи припокриващи се неврони.
Защо не помним всичко?
Снимка: iStock
Ако мозъкът не е ограничен от пространството на паметта, защо не помним всичко? Това е така, защото системата на паметта на мозъка работи много по-бавно, отколкото се случва животът. Въпреки че информацията постоянно постъпва, само малка част от нея може да попадне в дългосрочното хранилище.
Още: Мозъкът ви има скрит ритъм и той може да разкрие колко сте умни
Ребър предлага да мислим за паметта като за видеокамера, която работи само с 10% от капацитета си; можем да запомним само около една десета от конкретните събития, преживявания и срещи, които преживяваме.
Снимка: iStock
Информацията, която все пак попадне в нашата система за памет, постепенно се залага в трайни спомени, които ще останат там за дълго време. Този процес се нарича консолидация. "Процесът на съхраняване е истинското препятствие", казва Ребер пред "Live Science", "а не общото количество пространство, с което разполагате".
Какво помним и какво забравяме?
Във всеки един момент в мозъка ни постъпват огромни количества информация от всички сетива, но не е необходимо да помним всичко. Човешката памет не е еволюирала за перфектно запомняне - отбелязва Лайла Давачи, професор по психология и неврология в Колумбийския университет. Системата на паметта ни е еволюирала с цел оцеляване, така че приоритизираме това, което е полезно, за да можем да се ориентираме в света.
Снимка: iStock
"Системата на паметта е изградена така, че да кодира само това, което е адаптивно и необходимо", казва Давачи пред "Live Science".
"Случи се така, че станахме толкова добри в това, че имаме допълнителен резерв, който ни позволява да си спомняме за неща, които са се случили, когато сме били в колежа", казва Давачи. "Това не е адаптивно. Твърдя, че нямаме нужда от това. Защо нашата система на паметта пази това? Е, вероятно е просто случайност."
Още: Мозъкът ви излъчва тайна светлина, какво смятат учените за нея
Кенсингер обяснява, че има ефективност в начина, по който мозъкът обработва и запомня информацията. "Когато подобна информация се среща отново и отново" - казва Кенсингер, - "мозъкът има склонност да се пренасочва от съхраняването на конкретните детайли към съхраняването на по-общото съдържание или схеми на информацията. Това е ефективен начин за съхраняване на информация."
Снимка: iStock
Помислете за пътуването си до училище или до работа. Не помните всяко пътуване, защото повечето от тях са сходни. Вместо да съхранявате всяко пътуване като отделен спомен, вие си припомняте общото преживяване. "Мозъкът ще е склонен да съхранява подробности за конкретни пътувания, само ако на тях се е случило нещо характерно" - добавя Кенсингер, - "може би пътят е бил наводнен или едва сте избегнали инцидент."
Още: Обратното на "дежавю" също се случва и е още по-объркващо
Мозъкът ни далеч не е изчерпал пространството си, а постоянно прекроява това, което знаем, за да ни помогне да се адаптираме, да предвиждаме и да се учим. Така че следващия път, когато забравите къде сте оставили чашата си за кафе, не се притеснявайте - не ви липсва пространство. Вероятно мозъкът ви просто е имал по-важни неща за помнене.
