Знаех, че това ще се случи: Истината за предчувствията

Преди около седем години Гарет посетил местна пицария с приятелите си. Било най-обикновен ден. Той бил на 16 години и учителите го помолили да отиде до най-близките магазини и ресторанти и да им поиска подаръчни ваучери, които училището да използва като награди в томбола. С Гарет имало още петима тийнейджъри и те тъкмо приключили разговора с управителя на ресторанта, когато изведнъж тялото на Гарет било обзето от нещо, което приличало на състояние на шок. Усещал се студен и лепкав и имал „поразително чувство, че нещо се е случило“. Чувствал се толкова зле, че отчаяно се опитвал да сдържи сълзите пред връстниците си.

„Сякаш току-що ми бяха казали нещо ужасно“, спомня си 23-годишният младеж от югозападната част на Англия (името му е променено по негова молба). „Не мога да кажа какво точно беше, но просто знаех, че нещо не е наред.“ Гарет се върнал у дома и се опитал да се разсее от това, което описва като „чувство на голяма скръб“. И тогава телефонът иззвънял. Майка му вдигнала слушалката. Оказало се, че няколко часа по-рано - приблизително по същото време, когато Гарет бил в ресторанта - дядо му е починал от внезапен сърдечен удар по време на круиз.

Макар че е невъзможно да се узнае колко хора по света са „почувствали“ смъртта на любим човек, преди да им бъде казано, това явление се появява редовно в масовата култура - от филмите „Междузвездни войни“ до драми като "Имението Даунтън" и анимационни филми като „Кунгфу панда 2“. Може би някой от вашите роднини има история, подобна на тази на Гарет, и може би сте се отнесли към нея скептично.

Има ли някакви доказателства, че това явление е реално – че хората могат да се усещат взаимно от разстояние, че емоционалното вълнение на Гарет и смъртта на дядо му са били повече от случайност? Нека го кажем направо – няма доказателства за това.

Но е добре документирано, че човешкият ум може да създаде нещо, което не е съществувало в реалността: фалшиви спомени, халюцинации от скръб могат лесно да обяснят тези преживявания. Освен това на всеки човек, който изпитва от разстояние „тръпки“ от смъртта на любим човек, има още стотици, които в такива моменти спокойно ядат пица, с удоволствие карат влакче в увеселителен парк или им е скучно да си напишат домашните по математика – без изобщо да осъзнават загубата си.

Но не е ли този скептицизъм твърде прибързан? Твърде лесно е да се отрече това. Някои учени твърдят, че сложният свят на квантовата физика може да се използва за обяснение на природата на паранормалното (докато други учени казват, че те навярно грешат). Какво могат да ни кажат истории като тази на Гарет за това, което правим и не знаем? В какво вярваме и в какво не желаем да вярваме? За разликата между това, което някои твърдят, че преживяват, и други - че е невъзможно?

Брайън Джоузефсън прилича на типичен професор с кичури сива коса на главата, плетена жилетка и верижка за очила, която да ги пази. Чрез Zoom той казва следното:

"Академичната общност е като клуб. Трябва да вярвате само в определени неща и ако не сте съгласни с това, ще се сблъскате с проблеми." През 1973 г. Джоузефсън е удостоен с Нобелова награда по физика за работата си върху свръхпроводимостта. По-късно, като професор в университета в Кеймбридж, той започва да използва квантовата механика за изследване на съзнанието и паранормалните явления. Квантовото заплитане, което Алберт Айнщайн нарича „призрачно действие от разстояние“, описва (доказано) явление, при което две пространствено разделени частици си влияят една на друга дори на големи разстояния.

Макар че явлението е на субатомно ниво, учени като Джоузефсън предполагат, че квантовото заплитане може да обясни феномени като телепатия и психокинеза. „Има много разкази за кризисна телепатия“, казва Дийн Радин, парапсихолог и автор на „Заплетени умове: Екстрасензорни преживявания в квантовата реалност“.

"Заплитането обяснява ли тези ефекти? Не - в смисъл, че заплитането, наблюдавано в лабораториите по физика днес, между двойки фотони, е изключително крехко и обикновено продължава само за най-малки части от секундата. Но също така - да, в смисъл, че ние се намираме в най-ранните етапи на разбирането на заплитането."

Радин казва, че изследванията в областта на квантовата биология показват, че подобни на заплитане ефекти присъстват в живите системи (учени от Оксфорд успешно са заплитали бактерии), и той смята, че човешкият мозък от своя страна може да притежава квантови свойства. „Ако това бъде демонстрирано в бъдеще – мисля, че е просто въпрос на време, – тогава това ще има голямо значение за създаването на физически механизъм за телепатия“, казва той.

Обяснение на телепатията е необходимо само ако вярвате в телепатията, на първо място, а експериментите, предполагащи нейното съществуване, са били широко критикувани. Джоузефсън и Радин редовно са критикувани от други учени за думите си. През 2001 г., когато Кралската поща издава колекция от марки в чест на 100-годишнината от Нобеловата награда, Джоузефсън пише в придружаващата брошура, че квантовата физика може да обясни телепатията, което предизвиква много възмущение. Учените заклеймяват това твърдение като "чиста глупост".

В рецензия на „Заплетени умове“ за Речника на скептика професорът по философия и професионален скептик Робърт Карол пише, че книгата на Радин е „насочена към не-учени, които вероятно ще бъдат впечатлени от препратките към квантовата физика“.

Гарет не знае какво се е случило с него в деня, когато дядо му е умрял, но е сигурен, че се е случило. Той вярва в някаква "връзка" между хората. „Мисля, че ако ти се е случило, тогава има скрито улавяне на това“, казва той. Това мнение споделя Касиус Грисбах, на 24 години, от Уисконсин, чийто дядо починал през 2012 г. Грисбах казва, че внезапно се събудил в нощта, през която дядо му починал, и започнал да плаче силно и неудържимо. „Имах чувството, че нещо просто ме разтърси физически“, казва той. Когато след няколко минути баща му му се обадил и казал, че дядо му е мъртъв, Грисбах му отговорил: „Вече знам.“ „Колкото повече се отдалечавам от това, толкова повече ми се иска да го припиша на съвпадение - казва той, - но всеки път, когато седна и помисля, усещам, че е нещо друго.“

Грисбах уверява, че е напълно нерелигиозен и не вярва в призраци. „Ако има нещо общо с истинската наука, бих си помислил, че това ще бъде наука, до която просто не сме се доближили, разбирате ли?“, казва той. Мнозина няма да се съгласят, твърдейки, че отговорът е по-скоро съвпадение.

През 2014 г. Майкъл Шърмър се оженил за Дженифър, която се преместила от Кьолн в Калифорния и донесла със себе си радио от 1978 г., принадлежало на покойния ѝ дядо. Шърмър напразно се опитвал да го поправи, преди да го захвърли в чекмеджето, където кротко си лежало, докато няколко месеца по-късно двойката изрече сватбените си клетви у дома. И в момента, когато Дженифър остро усещала отсъствието на дядо си на сватбата ѝ, от захвърленото радио се разляла романтична песен. Това продължило цяла нощ, преди радиото да спре да работи окончателно на следващия ден.

„Това беше просто едно от онези необичайни събития“, казва Шърмър, сега историк, професионален скептик и автор на книгата „Вярващият мозък: от духовните вярвания до политическите убеждения. Как формираме убеждения и ги укрепваме като истини“. „Случайността и стечението на обстоятелствата играят голяма роля в живота и в света, а мозъкът ни е проектиран да вижда закономерности, а не случайности.“ Шърмър твърди, че случайни преживявания като тези на Гарет и Грисбах са статистически по-вероятни, отколкото си мислим.

„Милиарди хора по света виждат десетки сънища през нощта - казва той. - Най-вероятно всяка нощ някой ще сънува, че умира друг, който наистина умира. Това е неизбежно.“ В същото време, твърди той, ние игнорираме всички моменти, когато внезапно се разплакваме или потръпваме, и се оказва, че никой не е умрял - или моментите, когато някой умира, а ние не чувстваме нищо. Има и други прозаични обяснения. Докато смъртта на дядото на Гарет била внезапна и неочаквана, дядото на Грисбах бил хоспитализиран седмица преди смъртта си, така че когато се събудил посред нощ, първата мисъл на Грисбах била: „Случи се” – тоест знаел е, че дядо му е починал. Но нима това е изненадващо, когато той е прекарал една седмица до леглото на тежко болния старец?

Джон Бедард, 36-годишен жител на Лос Анджелис, се събудил внезапно през нощта, когато родителите му загинали. Той бил на 10 години и бил в къщата на свой приятел, когато се събудил, „просто знаейки, че нещо не е наред“. Обадил се на брат си, силно разплакан. Когато брат му дошъл да го вземе, казал на Бедард, че родителите им са загинали при катастрофа с мотоциклет. И все пак много по-рано имало улики, че нещо не е наред. Тази нощ той останал да пренощува в къщата на приятеля си, което не било предвидено. Той отишъл да играе при приятел, но никой не дошъл да го вземе вечерта. Било неделя вечер – необичайна нощ за преспиване. Бедард бил неспокоен, когато си легнал.

Въпреки тези на пръв поглед логични обяснения не липсват и други теории. Рупърт Шелдрейк, биолог и парапсихолог, измислил "морфичен резонанс" - идея, че има взаимовръзка между различните организми. Той вярва, че в човешкия мозък има полета, които се простират отвъд физическите му граници като електромагнитни полета. Това, казва той, обяснява защо можем да усетим, когато някой зад нас ни гледа в гърба, или защо понякога мислим за някого точно преди да ни се обади. (Между другото, тази статия на Шелдрейк, публикувана в списание Nature, била наречена „ерес“.)

„Не говоря за свръхестественото; мисля, че тези неща са напълно естествени. Смятам, че са нормални, а не паранормални“, казва той.

Но когато става въпрос за преживявания като това на Гарет, той казва, че емпиричното изследване е невъзможно. „Не можете да помолите някого да умре в произволен момент, за да видите дали най-близките му ще реагират. Така че, за съжаление, доказателствата в случаите, свързани със смъртта, могат да бъдат само косвени.“

Шърмър не е фен на Шелдрейк. „Идеята, че биолог като Рупърт Шелдрейк ще разкрие някаква нова сила на природата, която Айнщайн и всички останали по някакъв начин са пропуснали... е толкова малко вероятна, че почти всяко обяснение като тези, които ви дадох, е по-вероятно.“

Джоузефсън порицава подобна критика: „Хората казват, че науката винаги подлежи на преразглеждане, и въпреки това тайно са убедени, че някои неща изобщо не могат да съществуват.“ Това, което може и не може да се случи, не променя това, което мнозина смятат, че се е случило - Гарет, Грисбах и Бедард вярват, че се е случило нещо странно и необяснимо, когато са загубили близките си. Поне тези истории със сигурност са утешителни.

„Що се отнася до разглеждането му, дори не знам какво има за разглеждане - казва Грисбах, – в края на краищата явлението дори няма име. „Мисля, че най-доброто нещо, което можем да направим за хората, е да потвърдим как се чувстват и да им позволим да скърбят. Защото винаги, когато на хората се случи това, те скърбят. Това е един от най-важните моменти, когато е необходимо просто да бъдеш добър човек с някого.”

Източник: The Guardian Снимки: Pixabay