Асеновградчанин олимпийски шампион: С тръпката от този момент ще затворя очите си

С какво чувство се връщате назад в онзи спомен, от преди 40 години?

Аз много често се връщам 40 години назад. Спомням си този емоционален момент, до който достигнах с много тренировки, упоритост и премеждия. Щом преминах последния си опит и разбрах, че съм олимпийски шампион, осъзнах, че съм се изкачил на онзи връх, който съм желал дълго време.

Какво бе чувството, когато застанахте на най-горното стъпало на почетната стълбица?

Когато се качих на стълбицата имах чувството, че не знам какво се случва. Мислех, че ще полетя. Това е някаква еуфория, която е трудно обяснима. Аз съм с едни чувства, хората са с други. Просто бе една бъркотия в този момент. Но приятна бъркотия. Всичко се въртеше около мен. Аз бях причината за всичко това. Доволен съм, че постигнах успеха, за който бях тръгнал и мечтал. След като минаха ден, два осъзнах, че зад постиженията ми стоят страшно много хора. Сред тях на първо място се нареждат родителите ми. Моят първи треньор също – Стойчо Стойчев. И на много приятели дължа тази победа. Изживяването беше неповторимо. Педи 40 години олимпиадата беше нещо много голямо. От един друг свят, непонятен за нашите измерения. Това беше тръпка в живота, която няма да забравя. Сигурно с нея ще затворя очите си. Затова искам да благодаря на всички, които са били около мен и са ми помагали. Искам да благодаря и на онези, които са били мои неприятели. Те винаги са ми давали стимул да продължавам все по-нагоре, да се боря и да преодолявам трудностите.

Какво, според Вас, е нивото на спорта в България в момента?

Не мога да коментирам, защото нямам преки наблюдения. В момента се занимавам със съвсем друго нещо. Отдалечил съм се от спорта от много години. Но мисля, че когато се случи малък успех, може да не е първи за даден спортист, народът страшно се вълнува. Това е много показателно, че ние сме патриотичен, добър и сплотен народ. Независимо, че отстрани се вижда, че всеки „дърпа“ в своята посока, смятам, че народът ни е единен. Пример за това е мачът на Кубрат Пулев. Видяхме какво се случи. Извън спорта видяхме и Евровизия. Народът се обединява около всичко, което е значимо. Прави ми впечатление, че сега нещата станаха по-материални. Може би, в световен мащаб са и много политически - там, където борбата е страхотна.

На кого посветихте шампионската титла от олимпийските игри?

Посветих я на баща си. Той беше този, който ме закара първи в залата и ме предаде на Стойчо Стойчев. Треньорът ми беше негов приятел. Първоначално Стойчев не искаше да ме вземе, понеже бях доста слабичък и нямах нужните килограми.

Тренирали ли сте друг спорт?

Като дете преминах през почти всички спортни школи в Асеновград по онова време. Но в щангите нещо ме омагьоса. Може би това, че постиженията ги виждаш веднага. В момента разбираш колко си вдигнал. А и колектив имаше много добър.

Разкажете за нашите читатели кой беше противникът, срещу когото се борихте в последния кръг на Олимпийските игри?

Единият беше руснак от Армения, а другият – от тогавашното ГДР. Двамата ми опоненти заеха второ и трето място. Но този не ми беше последният успех. След това спечелих и европейска титла.

Фотографът Евгени Динев за Actualno.com: Финалният щрих на кадъра трябва да е в ръцете на автора, не на машината

Да усетиш уханието в Долината на розите, покоя в горските дебри или вятъра на планинския връх. Една наистина добра снимка може да ти ...

Прочети повече

А как, всъщност, стигнахте до Монреал?

Тогава нямаше квалификации. Участваха отбори от почти всички страни. Сега са въведени квалификации, защото вече повече държави развиват вдигането на тежести, като спорт. Тогава бяха може би 20-30 страни.

Колко бяха килограмите, които вдигнахте тогава, и Ви донесоха златото?

190 килограма в изтласкването. В изхвърлянето - 145 килограма. И в двубоя – сумата от двете дисциплини – общо 335 килограма.

С какво се занимава сега олимпийският шампион на Асеновград?

Коя е най-важната роля в живота им споделят актьорите Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев и Кирил Ефремов

„Мъжът на жена ми”- постановка на Мариус Куркински, поставена в Народно читалище „Родолюбие“ в Асеновград. Зал...

Прочети повече

Аз съм пенсионер. Занимавам се предимно със земеделие.

Помагат ли Ви уменията по вдигане на тежести в земеделието?

Може би онова, което ми помага, е упоритостта.