BDSM - мръсни игри за големи или начин на любов? (18+)

Казвам се Станислав Атанасов. Интересувам се от BDSM откакто се помня, откакто открих интернет, когато бях на 16 години. Обективно просто винаги съм имал някакви нетипични фантазии и знаех, че са нетипични. В един момент видях един филм, в който една девойка беше завързана на един олтар, което автоматично задейства някакви сексуални фантазии. После пораснах, започнах да влизам в интернет, намерих български проекти, запознах се с хора.

А ето и на какви въпроси отовори Станислав за Actualno.com

Какви са психологическите причини човек да се обърне към BDSM?

Има поне 10 различни обяснения. За някои това е компенсаторен рефлекс – нещо не им достига и се опитват да го намерят. Хора, които искат да се изживяват като доминиращи, защото имат някакви комплекси, които искат да избият. Или такива, които се изживяват като подчинени, защото вярват, че така ще се отпуснат. Винаги може да прескочим до фройдисткото, че това произтича от майката, дома или насилието, което си преживял като малък. И настина има много хора, които намират отдушник в BDSM за детските си травми. Но всеки си има своята причина. За мен това е компенсаторен рефлекс. Аз имам изключително много комплекси, които съм намерил начин да изразя чрез поведението си в леглото и които съм успял да надрасна, изразявайки ги там. Извън форума съм много стеснителна личност, която много трудно заговаря непознати жени, въпреки че не си личи.

Има ли романтика в BDSM?

Зависи какво разбираш под романтика. За едни е цветя и рози. За друг е заради момиче, което е получило главоболие и си обиколил половината град да ѝ вземеш обезболяващо. Иначе не е нещо различно, то е връзка между хора. Като всяка друга социална интеракция.

Може ли да се говори за BDSM общество в България?

Колкото и да ми се иска да кажа "да", за съжаление – "не". Може да говорим за общност, група хора, които имат общи интереси, които гледат да си помагат, да правят някакви неща заедно. Но не може да говорим за общество според дефиницията му. "Субкултурна общност" може би е най-подходящото. Ние сме специфични. Всеки един е индивидуалист, всеки един има свой поглед за това как трябва да се случват нещата.

Затворено общество ли е това у нас?

През годините сме виждали много хора и много хора са си тръгвали. Не толкова затворено общество, колкото трудно доверчиво. Тъй като твърде много хора имат какво да губят, ако се разбере за техните влечени, а е много трудно да се доверят на човека отсреща. Платоформата, която аз поддържам, е направена максимално анонимно. Никой не изисква проверка на самоличност, може да бъдеш едно анонимно създание и да изживяваш фантазиите си.

Подкрепяте ли се помежду си?

Да. Почти нямам приятели, които да са извън тези среди. И под приятели разбирам хора, на които мога да се обадя в 2 ч. през нощта и те да ми помогнат. Когато имам нужда от някаква помощ, я търся сред тях. Когато пък някой има нужда от помощ, се обръща към мен и винаги гледаме да си помогнем.

Изолиран ли е BDSM от личния живот?

За много хора е изолирано, за мен – не. Профилът ми във Facebook е публичен, имам блог, в който пиша по темата.  

Как се обича наранявайки?

Наскоро излезе проучване, че повечето хора, които се занимават с някакъв вид BDSM, са много по-емоционално зрели и по-трудно се подават на депресия и това, поне според моите наблюдения, е така. Разбира се, има изключения, но повечето хора, с които аз комуникирам, са хора, които са опознали себе си, разбрали са какво искат и как да го получат. Защото болката не е единственото нещо, което може да носи удоволствие. Оказва се, че ендорфинът, който помага за по-доброто настроение всъщност, е опиат, който пристрастява и собствената ти болка може да те пристрасти към тялото ти.

Как един човек с такива желания си намира партньор в живота. Различни ли са партньорите в ежедневието и за BDSM?

Различно е. Има много хора, за които това е някаква тъмна тайна, която държат встрани от реалния живот. Имат семейства, които не искат да загубят, партньори, които няма да разберат желанията им и затова търсят нещо странично. Но има и такива, които са щастливо обвързани с човек, който напълно ги разбира. Например – аз. При нас това е голямо щастие. Аз съм щастливо доказателство за това. Миналата година оженихме една двойка. Доста от хората преминават във връзки на живо. Не винаги краят е щастлив, но достатъчно често имам поводи да се поздравя за добре свършената работа.

Как реагират приятелите ви, близките ви, когато разберат?

Единственият човек, на когото изрично съм казал с какво се занимавам, е майка ми. Това се случи, тъй като имаше шанс да се появят клюки, които да стигнат до родителите ми. Не казвам изрично на хората, просто не се крия. Не слагам това в тема табу. Повечето ми колеги дочуват с какво се занимавам. Някои го приемат със смях и закачки до момента, в който не попаднат на някой материал или снимка, които съм публикувал. Други задават въпроси, трети не искат да се бъркат в личния живот на никого.

Кой е вашият фетиш?

Контролът е най-големият ми фетиш. Фетиш е дума с множество значения. Идва от африкански идоли на богове, които са били почитани. Но в модерно време фетиш означава предмет, действие или идея, което спомага за усилване на сексуалната възбуда. Основният фетиш при мен е контролът – трябва да контролирам нещата. Те да се случват, както аз искам. Основната ми възбуда идва от него, при това не само в секса. Чувствам задоволство и когато се отнася за работата ми и за форума като цяло. 

Значи нещата по-скоро се случват в главата?

Да, нека да не забравяме, че хубавият секс започва в главата.

Как се справяте със сигурността на хората във форума, има ли случаи на злоупотреби?

Както казах сайтът и форумът позволяват максимална анонимност, което автоматично, когато човек се довери на грешния човек, води до проблеми. Най-слабото звено в цялата система е човекът. Доверието в грешния човек може да доведе до много проблеми. Опитвам се да действам максимално в границите на позволеното. Изключително рядко проблемът излиза извън виртуалната среда и форума като такъв. В останалите случаи подавам сигнали до съответните органи и се действа според желанието на жертвата.  

В BDSM има роли. Вашата каква е?

Това е едни много сложен въпрос. Предпочитам да използвам думата "садист" - за по-голяма леснота на обяснение. Обичам всичко, което се случва с партньорката ми, да се случва заради мен. Болка или удоволствие – всичко да идва от мен. Но тъй като в повечето случаи човекът, с когото го правя, не е толкова важен като човек, той се превръща просто в предмет, от който да изтръгна това, което искам. Затова използвам думата "садист". За мен е важно едновременно удоволствието на партньора и болката, която му причинявам. Двете трябва да идват от мен. По време на самата игра партньорът не е толкова важен.

Но имате приятелка?

Извън играта, аз съм човек като всички останали, аз съм социално животно. Просто по време на самата игра има доста случаи, в които аз не приемам човека срещу себе си като човек. Той е обект, на който причинявам нещо. Дали ще бъдат множество оргазми, дали ще е болка или комбинация от двете. Той е просто обект, на когото се случва.

Разкажи ни как се чувства тя?

Сексът ѝ харесва. Освен това извън сексуалната част се оказва, че съм достатъчно мил и културен, възпитан, не я ревнувам, не я принуждавам да прави неща, които не иска, подкрепям я и се грижа за нея. Това, че в леглото обичам да я пошляпвам, разхвърлям и да я правя каквото си искам, не значи, че на нея не ѝ харесва.  

Вярно ли е твърдението, че BDSM ролята е огледална на тази в живота?

Доста често е така. За мен не е така. Ролите освен всичко друго не са фиксирани. Не е задължително подчиненият да си остане подчинен. Хората еволюират. Аз съм минал през всичко. Защото с развитието на човек се променят и желанията. Това за смяната на ролите в живота и в секса е много валидно. Има хора, които просто искат да се отпуснат, да отпуснат контрола, който имат в живота си и затова предпочитат ролята, в която нямат контрол. Въпреки че твърдението "нямат контрол" е изключително привидно. Обективно в BDSM подчиненият дърпа конците. Може да си говорим всичко за Доминиращия – какво причинява и т.н, но в момента, в който Подчиненият каже: "Стига! Не ми харесва!", ти спираш, независимо  колкото много ти харесва. Трябва да спреш. Защото това е разликата между BDSM и насилието - че този, който получава, определя границите, в които нещата се случват. Колкото и да не приемам партньора си срещу себе си за човек по време на игра, никога не бих направил нещо, на което той предварително не се е съгласил или което да го извади извън зоната му на комфорт. Не извличам удоволствието, което бих извлякъл от неговата болка или удоволствие ако това, което му правя, не му харесва.

И все пак има ли някакви правила?

Няма общи правила, но има три твърди прости правила, които се следват: Всичко, което правиш, трябва да е сигурно, да си сигурен, че няма да му навреди психически или физически. Всичко, което правиш, трябва да е премислено, предвидено, да си наясно със ситуация, с психологията му, с тялото му. И третото – всичко, което се случва, трябва да е по взаимно съгласие. Независимо дали говорим за просто връзване или малко бой.

Колко малко бой?

Последният път задникът на девойката беше две седмици син… Аз обичам да бия. Та независимо дали говорим за просто връзване, малко бой или rape play.

Rape play?

Да, игра на изнасилване. Колкото и да е странно, е доста често срещан фетиш сред дамите. Те искат да бъдат изнасилени. С изключение на safe word-a (бел. ред. - дума, при чието произнасяне партньорът, който упражнява контрол върху другия, е длъжен да спре незабавно) нищо друго да няма значение. Това ми е непонятно.

Защо?

Нямам никаква идея. Не съм от тази страна. Явно ги възбужда самата идея за непровокираното насилие, т.е. договорената недоговореност. Идеята е, че предварително е договорено, че няма друга спирачка освен safe word-a и всичко останало е в границите на позволеното. Това е странно за мен.

За това ли белите американки избраха Тръмп?

Едно горещо момче за зимата, моля!

Да си призная – винаги съм обичала горещите момчета. Кой ли не ги обича? И не само през зимата, но все пак – особено през ...

Прочети повече

Има логика….

Колко общо имат нещата с така популярните "50 нюанса сиво"?

Филмът е два много интересни филма, събрани в един много посредствен. Ако разделим психологическата част за травмите на Крисчън в отделен филм е прекрасен психотрилър. Ако вземем цялата любовна история с малко елементи на извращения е прекрасна романтична комедия. Цялото ми виждане за книгата е, че тя е вредна. Представя в грешна светлина нещата, защото обективно така написана Крисчън всъщност е насилник отвсякъде. Той в нито един момент не говори за доброволност. Не поставя правилния акцент. Говорим за насилие, при това за чиста форма на насилие. Става въпрос за един човек, който прекрачва границите на човека срещу себе си без да извлече собствената си сексуална изгода.

Освободен ли е българинът сексуално?

Сексът е широко разпространен, но сексуалността е табу у нас. Секс се продава под път и над път, но качествен, информиран, безопасен, взаимен секс – това са неща, които не може да намериш просто така. Свикнали сме, че сексът може да бъде намерен под път и над път. Всеки чалга или не чалга клип, където искаш… Но разбирането за секса защо и как се случва, това че удоволствието трябва да е взаимно…  това не са неща, които са разбрани, не стигат до масовата публика. Защото е по-лесно. Сексът продава, но сексуалността – не. Голите ц**и са много по-интересни отколкото богата фантазия. Това е първото нещо, което той вижда и няма изгода да стане по-добър. Съвсем нормална теория на търсенето и предлагането в леглото. Когато един мъж може да сменя партньорката си всяка вечер, защо му е да иска да я задържи?

Какво е мнението ви за феминизма?

Откриха странна връзка между хъркането и ерекцията

Мъжете, които хъркат имат по-продължителна ерекция. Това твърдят учените след провеждането на необикновен експеримент, в който са взели...

Прочети повече

Аз никога не съм бил против силни, независими жени. Но в момента феминизмът е изроден. Има твърде много жени, които искат феминизъм само до там, до където на тях им е изгодно. Познавам изключително силни и еманципирани приятелки, които са силни като характер, но не са седнали да реват, че няма истински мъже. Знаят, че със силата идва отговорност. Аз съм много "за" феминизма, но не за псевдосилата на жената.

Имате ли представа какво точно се е случило в инцидента, наречен "Анита Мейзер"?

Знам за случая, но нарочно не следя информацията. Има си органи, доказателства. Аз не съм човек, който може да съди другия. Не мога да твърдя дали е станало по грешка, но и не мога да кажа, че е било нарочно. Не искам да взимам страна.

За BDSM ли става въпрос?

Не мога да кажа. Зная, че тя твърди това. Има си власти, които да го погледнат.

Интервю на Евгения Гигова