Българската история като огледало: Спорните въпроси и отражението им днес (ВИДЕО)

"Няма как да сложим пряка въображаема линия между времето на Ранното средновековие и съвременните кметове. Но хората се променят през вековете и има някои базисни характеристики на сравнение – дали си готов да служиш на общото благо, защото това е по дефиниция задачата на всеки един кмет, или си склонен да се възползваш от възможности за влияние, натрупване на определени ресурси, когато си на подобни позиции", каза проф. Степанов.

Той не смята, че корупцията е част от българското ДНК. "Такива хора винаги е имало и в бъдеще ще ги има. "Корупцията е злоупотреба, свързана с изкривени представи за човека".

681 г. - тогава ли е създадена българската държава?

Историкът заяви, че за българска държавност може да се говори още преди сформирането на държава. Той коментира и спорната тема дали България е създадена през 681 г. "Това беше една година, налагана заради празнуването на 1300-годишнината през 1981 г. Беше и контрапункт на една масирано налагана политика от Кремъл и СССР, които искаха всички държави да мислят за себе си като интернационални, а националното да бъде заметено в ъгъла. Но голяма част от социалистическите държави след края на 60-те години бавно започнаха да се отърсват от това и да се връщат към националното. Затова през 70-те години тази дата стана нещо като фетиш", обясни проф. Степанов.

"Държавотворният процес не е едноактно усилие от страна на определен колектив и не е свързан със строго определена дата, особено в Античността и Средновековието. За мен е по-важно да кажем – Аспарухова България и продължение на Кубратова България", добави той.

Що е българщина?

Някои елементи на българщината според него са видимите следи – потурите, гайдите и т.н. Други хора казват, че българското в своята величавост е много по-значимо, ако погледнем през призмата на духовното. "Например ние сме спасили делото на светите братя Кирил и Методий, създали сме нова азбука, на която една немалка част от Източна Европа пише и до ден днешен. Ние сме запазили християнската цивилизация и сме я разпространили. Помогнали сме и на други народи да се сдобият с християнската вяра и учение", каза професорът.

Кирилицата да стане българица?

Относно темата за евентуална смяна на името на азбуката кирилица на българица, той заяви, че не е съвсем редно, защото кирилицата е съвкупност от добре известни букви, взаимствани в по-голяма степен от гръцкото писмо и в по-малка степен от глаголицата.

"Тук делото на Кирил и Методий е модифицирано, трансформирано благодарение на големите им ученици и така се появява кирилицата. Мисията на тези букви, за да бъдат разпространени като свещени, е мисия, замислена в Константинопол и реализирана от него – ние сме просто помощниците", обясни той.

Гледайте още интересни подробности във видеото: