"Присъединяването на работодателските организации към протеста дава нова енергия. Докато протестът срещу бюджета беше организиран от политическа партия (ПП-ДБ, бел. ред.), той беше рамкиран, имаше определен таван и възпираше гражданите, които не се асоциират с тази политическа сила, да се влеят в протеста. Но с подкрепата на индустриалния капитал и другите работодателски организации вече се разширява социалната база на този протест". Така в Студио Actualno социологът Елена Дариева от агенция "Насока" коментира демонстрациите срещу приемането на бюджет 2026 в настоящия му вариант.
Още: Европейската комисия с остро предупреждение към България заради Бюджет 2026
"От вчера започнаха да се чуват различни гласове и за радикализиране на протестните действия – гласове, които бих определила като донякъде опасни. Защото ако тези протести ескалират и станем свидетели на прояви на вандализъм, това много бързо ще отблъсне останалата част от обществото, която подкрепя протеста, доколкото неговите искания се определят за закономерни, справедливи", посочи все пак тя.
По думите ѝ - бюджетът за 2026 г. е събрал несъбираеми групи в обществото. Припомняме, че с бюджета, който трябва тепърва да бъде гласуван на второ четене от депутатите, управляващата коалиция иска да повиши пенсионните осигуровки, данък дивидент и максималния осигурителен доход на фона на растящите заплати в публичния сектор.
Още: Готви ли се държавата да купи "Лукойл": Изненадващи промени в Бюджет 2026
Раздели ли бюджетът хората на работещи и неработещи?
"Разделителните линии са много и не са само по оста работещи и неработещи. Работещите са приблизително 2,5 млн. От тях около 558 000 са заети в публичния сектор. В здравеопазването са заети около 24% от целия публичен сектор, 28% са в образованието, 20% са в администрацията. Ако съберем тези дялове, близо три четвърти от публичните разходи отиват именно за тези три сфери. В същото време това са едни сфери, които са нереформирани от много дълго време. Увеличават се разходите за тях, но ние, българските граждани, не усещаме някаква осезаема промяна – нищо от тях не става по-добро. От друга страна, имаме доста неравномерно повишаване на доходите, особено в сектор „Сигурност“. В България за вътрешен ред и сигурност се отделят 2,7% от БВП при средно за ЕС 1,7%. В същото време това е една от публичните сфери, към която има най-значими критики относно изпълнението на техните задължения". В МВР работят и много хора, които взимат и заплата, и пенсия, припомни Дариева.
Снимка: iStock
Още: "ЕС не ни вярва за Бюджет 2026": Асен Василев предупреди за блокада на парламента
Възможна ли е крачка назад?
Между какво могат и какво имат воля да направят управляващите, "за съжаление, съществува огромна пропаст", каза социологът. "От финансовия министър разбрахме, че това е единственият възможен бюджет. От една страна, за проектобюджета, както бе представен на социалните партньори, се чува този аргумент - това е първи сигнал за липса на воля за отстъпки. Вторият сигнал е съкратеният срок между двете гласувания на бюджета - при традиционно двуседмичен срок този път той бе съкратен на 4 дни, включително събота и неделя".
Още: Новите дългове на българите с бюджет 2026: Оценки. Но за МВР - още пари
Неотстъпчивостта на властта се дължи на няколко неща, смята Дариева - сложната коалиция с "амалгама от интереси" и подкрепата на "ДПС-Ново начало" към ГЕРБ, ИТН и БСП.
"Българинът, когато му бръкнеш в джоба, става изключително реактивен и това, че работодателите се присъединяват към гражданското недоволство, трябва да бъде червена лампа за управляващите, че трябва да се направят отстъпки - и то не символични", каза Дариева. По думите ѝ - кабинетът "Желязков" например може да се откаже от СУПТО, проекта за държавно одобрения софтуер за бизнеса: Финансовото министерство влезе в обяснителен режим, за да бори "манипулации" за софтуера за бизнеса.
Какво означават думите на президента Румен Радев за "коалицията Магнитски" и помощта за Украйна според Елена Дариева - гледайте във видеото.
Водещ: Мирослав Димитров
