Дафне Галиция: Майката, която плати с живота си борбата срещу корупцията

Какво ви говори името Дафне Галиция? Да, става дума за малтийската журналистка, убита по жесток и показен начин, сякаш за назидание на всички нейни колеги, които се ровят "където не им е работата".

Дафне Каруана Галиция разследваше корупция по високите етажи на властта в родната си Малта, но тя бе и майка и съпруга, чиято дейност и съдба разтърси мнозина, както на острова, така и по целия свят. С разкритията си Галиция се изправи сама срещу могъщи фигури в местния политически и бизнес елит, разкри част от незаконните им схеми и това ѝ струва живота.

Повече от 2 години след убийството ѝ и въпреки обещанията на премиера Джоузеф Мускат, поръчителят все още е неизвестен. Вече има главен заподозрян – влиятелният малтийски бизнесмен Йорген Фенек, който бе арестуван при опит да напусне страната. Но едва ли той е единственият виновник.

Actualno.com се срещна и разговаря със сина на Дафне Галиция – Матю (на снимката отдолу), който също е журналист и се бори да разкрие истината за убийството ѝ (разговорът стана факт малко преди ареста на Фенек и последните разкрития по случая).

"Все още се опитваме да разберем кой е поръчителят. В малка държава като Малта би трябвало да е много лесно да се намери човекът, който е отговорен за убийството ѝ. Но 2 години по-късно, ние все още се борим за това. Толкова време се борим за нещо, което се приема за нормално – да има правосъдие", казва той.

Разследването тече много бавно, като едва в последните дни има раздвижване. "Правителството действа твърде тромаво – в него има хора, които не разбират много добре човешките права, демокрацията и това, което се очаква от една демократична държава. Трудно е да се борим както срещу това невежество, така и срещу по-злонамереното им поведение", обяснява Матю.

"Демокрацията в Малта почти изобщо не съществува. Не говоря за изборите, при които имаш право да гласуваш на всеки няколко години. Говоря за демократичната култура, която на практика отсъства", категоричен е той.

Едва ли е случайно цялото протакане около разследването, към което има огромен обществен интерес. "В правителството има хора, които играят активна роля в корупцията, която разследваше майка ми. Такъв например е шефът на кабинета на премиера (и негов много близък съратник Кийт Скембри, б.а.). Той е крайъгълен камък в малтийската корупция", обяснява Матю.

Какво прикриват политиците?

Въпреки обещанието на премиера Мускат поръчителят на убийството на Галиция да бъде разкрит и съден, роднините ѝ смятат, че не се прави кой знае какво в тази насока. Създава се усещането, че властите съзнателно прикриват поръчителя, тъй като нещо ги свързва с него.

"За всички е очевидно, че разследването на убийството на майка ми ще доведе нагоре по веригата на управлението. Намираме се в ситуация, в която хората, отговорни за разследването на този случай, са същите, които са виновни за корупцията", казва Матю. Мускат твърди, че няма доказателства политици да са замесени в убийството на журналистката.

Вместо да почетат паметта ѝ, властите всяка нощ премахват цветята, свещите и посланията от импровизирания мемориал на журналистката, който се намира пред съдебната палата в столицата Валета. "Това е отвратително", гневно отсича Матю.

А посланията са повече от красноречиви: "Справедливост за Дафне", "Тя беше убита, защото беше важна", "Говори истината, дори гласът ти да трепери", "Няма да се откажем заради забавеното правосъдие", призовавайки за справедливост, промяна и борба срещу безнаказаността.

Никой не е в безопасност

След убийството на Дафне Галиция, журналистите в Малта се чувстват все по-несигурни. "Използвайки кола-бомба, отправяш много ясно послание към всички – че действаш безнаказано и си готов да правиш каквото пожелаеш. Изключително трудно е да се бориш срещу тези хора", признава синът ѝ.

Въпреки рисковете, синовете на убитата журналистка и международна група от репортери продължиха да публикуват материали за корупцията в Малта. "Опитваме се да отхвърлим страха, но не всеки има достатъчно силна психика и успява да издържи. Онези, които не могат да издържат, са готови да се откажат от борбата, защото вече са по-изплашени, отколкото преди", обяснява Матю.

Самият той също не се чувства в безопасност в родната си страна. "Определено не се чувствам в безопасност в Малта, но усещам, че нямам друг избор, освен да остана там. Може би трябва да се страхувам за живота си, но се опитвам да не мисля за това, защото не искам да влияе на нещата, които правя", посочва той.

Европейска офшорка, оплетена в корупция

Малта отдавна е пристан за заможни инвеститори с непрозрачно богатство. Считана от мнозина за европейска офшорка, тя е рай за нелегални трансфери на пари, купуване на паспорти, укриване на данъци и фирми-пощенски кутии.

Като член на ЕС, островната държава има закони срещу корупцията и прането на пари. Проблемът е, че не ги прилага на практика. "Ако законите се прилагаха, шефът на кабинета на премиера щеше да е обект на наказателно преследване. Същото важи и за най-могъщия министър (на туризма, б.а.) в Малта – Конрад Мици", твърди Матю. "Но никой не ги разследва, защото законите не се прилагат. А не се прилагат, за да се гарантира безнаказаност на корупцията", сигурен е той.

И Скембри, и Мици (на снимката долу) са обект на жестоки критики и обществен гняв в Малта заради близките връзки с арестувания Йорген Фенек - и двамата имат офшорни сметки в компанията му 17 Black, за която Галиция е писала малко преди убийството ѝ. Макар все повече хора на острова искат оставките им, премиерът Мускат засега не смее да се лиши от двама от най-приближените си. В същото време отрича да ги защитава.

Фенек си е стоял в Малта, смятайки, че е недосегаем, тъй като е разчитал на политическа протекция. Той е оплетен в мафиотски сделки, корупционни схеми и пране на пари. Мускат обаче е категоричен: "В тази държава няма безнаказаност". 

ЕС също действа твърде тромаво в борбата с корупцията, което ѝ дава възможност да продължава с години в Малта. "Може да се направи още много, за да се подобрят възможностите да се разследват престъпленията, свързани с пране на пари. Но реално нищо не се прави в това отношение", отчита Матю.

"Трябва ли да чакаме да бъде убит още някой журналист, за да направим нещо?", пита риторично той. И призовава европейските институции да бъдат проактивни в борбата с организираната престъпност и корупцията, особено когато е трансгранична.

Символ на борбата с корупцията

Питам го дали майка му се е превърнала в символ на борбата срещу корупцията в Малта. "Трудно ми е да мисля за нея по този начин. Тя ми е майка. Приемам я като човека, който беше, а не като символ. Но разбирам защо се превърна в символ за много хора", отговаря той.

Последният му спомен с нея? Били са у дома, правейки обичайни ежедневни планове. "Говорихме си и планирахме какво ще правим следобеда. Това е последният ми спомен с нея", споделя той с усмивка.

Разказвайки за майка си, Матю на пръв поглед е спокоен, но в гласа му се усеща болка. Личи му, че изпитва смесица от тъга и гняв, съчетан с безсилие да промени фаталните обстоятелства или поне виновникът да бъде наказан. Трудно му е да отговаря на въпросите ми. А на мен ми е трудно да ги задавам.

Пожелах му да получи жадуваната справедливост. После си тръгнах.

Трагичната кончина на Дафне Галиция е една дълбоко лична човешка история с обществено значение, в която са оплетени много пари, корупционни схеми, бруталност, страх и борба за истината. Истината, която понякога струва човешки животи.

Автор: Илия Лазаров