X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Доц. Валентин Вацев: Тръмп беше предаден от ръководството на Републиканската партия

9040
Доц. Валентин Вацев: Тръмп беше предаден от ръководството на Републиканската партия
Снимка: БГНЕС
По повод бурните събития в САЩ и дълбоките процеси под повърхността потърсихме за коментар геополитическия анализатор доцент Валентин Вацев. Пред Actualno.com той направи и своите прогнози как ще се развият нещата оттук нататък и от кого са дирижирани.

Здравейте, доцент Вацев. В САЩ се случват интересни събития. В скорошно Ваше интервю споделихте, че е налице опит за демонтаж на републиканската партия. Може ли САЩ да премине на практика към еднопартиен модел?

Всъщност САЩ се движи към еднопартиен модел доста отдавна. Още през 90-те години имаше политологически спорове дали на мястото на двупартийния модел не се появява “демопубликанската партия”. Но тогава нещата бяха по-скоро абстрактни, макар и да имаше основания този спор. Сега “дълбоката държава” почти открито използва Демократическата партия за политически инструмент, но това не би било особено голям проблем, ако Републиканската партия в много голяма степен също не беше овладяна от “дълбоката държава”. Това, което стана с Тръмп и начина по който той загуби изборите буди и досега съмнения. Той просто беше предаден от ръководството на Републиканската партия. Водещи фигури в Конгреса и Сената се отрекоха от него. В това няма нищо загадъчно, като си спомним, че Тръмп е външен човек в партията. Той изначално беше нещо като независим кандидат и успя в последния момент да се имплантира при републиканците. По-скоро успя да заплаши реално ръководството на партията, че ако те не го признаят за техен кандидат, той все пак ще участва като изведе значителна част от техните гласоподаватели. Той не е добре дошъл в Републиканската партия. Вижте какво направи например Мич Макконъл, както и ужким официалната медия на републиканците Fox News. Няма нищо изненадващо за наблюдателите. Белези и ранни предупреждения за това, което се случва в момента, имаше доста отдавна. Сега политическата машинария на американската държавност стои пред очите ни. Нещата, които през 90-те години изглеждаха като теоритически експерименти и упражнения, както се оказа, е имало възможност да станат реалност.

В този контекст, бяха ли допуснати умишлено според вас сблъсъците в Капитолия?

О, да. Вижте, това беше добре направена, сръчна провокацийка. Тя не е абсолютно забранена от логиката и морала на съвременния американски политически живот. Не бива да се съсредоточаваме специално върху това. Разбира се, че когато направиш митинг с няколкостотин хиляди участници, както направи Тръмп, трябва да си абсолютно сигурен, че няма да има поне стотина провокатори. Имаше толкова, а дори и повече, които бяха вкарани безпроблемно дори в Капитолията. Белите конци се виждат чак от България, но не това е най-важното. Вероятно случващото се сега щеше да се осъществи и без тази провокация. Вашият въпрос цели сърцевината на един голям проблемен възел. Нереалистични са очакванията американската държава да се разцепи на щати. Това няма как да стане поне за момента, докато държавнотворното ядро на обществото не премине в статуса на малцинство. Америка е създавана от всякакви малцинства, но между тях има и едно мнозинство от бели англо-саксонски протестанти, което продължава да е фактически на власт. Сега то намалява и някъде към средата на този век, то ще бъде малцинство. Разпадането на съюза на щати не може да стане преди те да се превърнат в малцинство.

Второто нещо, което няма как да се случи, е гражданска война. Тя предвижда открито противопоставяне на големи въоръжени и организирани маси от обществото. Твърди се, че има много въоръжени американци, но аз виждам шествията на тези момчета. Те са във военно наборна възраст, но не са ходили войници. С наднормено тегло, дюстабан и бирени коремчета и си играят на мъже. Това са маргинализирани хора, които вкъщи могат да застрелят най-много жена си в състояние на алкохолно опиянение. Американското общество наистина е добре въоръжено, но това не означава военна сила. Аз не очаквам въоръжените поддръжници на Тръмп да могат да се протиповопоставят на организирана сила, каквато например е Националната гвардия. А там има и редовни военни части, които могат да бъдат вкарани в действие. Може да има вълна от локални сблъсъци, регионални разправии с употреба на оръжия, но не и гражданска война. Тя е събитие от един отминал период. Главният пострадал от сегашните събития е Републиканската партия, а тя е стара институция на повече от век. В тази партия има сериозно разминаване между идеологията на редовите членове на партията и управлението й, което е свързано с “дълбоката държава”. Един българин не бива да се изненадва от това, как една партия може да скъса морално политическата си връзка със своето ръководство. Повечето български партии са именно такива.

Кои са водещите лобита в така наречената “дълбока държава”?

Да ви кажа все пак какво разбирам под “дълбока държава”. Това са бюрократите, които в САЩ до много висока степен са независими от резултата на текущия парламентарен избор за разлика от България, където мястото им все пак е поставяно под въпрос. В САЩ има няколко процента служители на държавната структура, които практически не зависят от това – кой ще спечели изборите. Тези бюрократи служат не на обществените интереси, а на реалните собственици на американското общество. При анализ на финансовия капитал, който е много добре развит и структуриран в американското общество, се вижда, че това са просто няколко финансови холдинга. Те са скрити акционери в повечето други финансови институции в САЩ. Това са BlackRock, The Vanguard Group, T. Rowe, T&T Capital Management, JP Morgan. Това е онзи 0,1 % от свръхбогати хора, които нямат нужда дори от партии вече. Нужно е само да знаят телефоните на държавните ръководители. Новият субект на властта ще има нужда от нови механизми. Междувременно може да се появи още една партия – такава на Тръмп. Той би могъл да го направи, защото разполага с около 70 милиона свои гласоподаватели. Но аз се съмнявам, че Тръмп е човек, който би се занимавал с партийна дейност. Политиката влезе доста случайно в живота му. Той е бизнесмен, строителен магнат. Предполагам, че като му се размине импийчмънта, който е процедурно невъзможен, просто ще пише мемоари.

Можем ли да съотнесем събитията в САЩ към това, което Клаус Шваб нарича „The great reset” и как очаквате да се развият глобализационните процеси?

Теорията на Клаус Швааб е тази за инклузивния капитализъм. Реалният субект на тази идеология, която Швааб и неговият френски съавтор развиват, са финансово-икономически и политически центрове на влияние и контрол. Те не са много и все още не са в конфликт помежду си, а заедно управляват. Теорията на Клаус Швааб за великата перестройка е именно тази на споменатите вече холдинги, които държат финансовия живот в САЩ, а от своя страна са колкото американски, толкова и глобални. Идеята за инклузивния капитализъм е усмихнатото лице на тяхната собствена идеология. Книгата на Клаус Швааб е достатъчно откровена. Той не е голям теоритик и не е фундаментален мислител, но достатъчно успешно успява да разкрие основните принципи на инклузивния капитализъм. Засега всичко това е в проектна форма и се развива. В този смисъл, който желае да прочете Евангелието на реалната финансова власт в САЩ наистина може да вземе не Маркузе или Адорно, които са дълбоко някъде там в основанията на това, което става, а да вземе именно отворената книга на финансовата власт. Това е Клаус Швааб - COVID-19: The Great Reset.

Какво ще бъде отражението на тези процеси върху България?

България си остава една много дълбока и забравена от историята провинция. В България нещата ще се развиват в условията на относителна свобода, защото четирите световни центъра на власт – Русия, САЩ, ЕС и Китай, на този етап поради свои причини не се занимават сериозно с нас. В най-висока степен ще зависи от това, кой ще бъде американски посланик в България. Защото този посланик, който е днес, или неговият приемник, вече ще управляват директно. Това са хора, които поздравяват българското правителство при всяко изгонване на руски дипломат. Аз очаквам американското посолство да продължи да упражнява същите властни функции спрямо България, но те ще бъдат по-открити. Така наречената “кумова срама” вече няма да бъде влиятелен фактор. Например, ако те наистина са решили, че знаят кой е българският премиер-министър, точно той ще стане. И досега не можеше да заемаш този пост, ако не си получил невидимата благословия на американското посолство. Това го знам от хора, които не са станали министри, защото им е обяснено, че те не ги одобряват от посолството на САЩ. Това ще продължи, но от посолството няма да бъдат заинтересовани да променят българската политическа реалност. Достатъчно е да се сложи доверено лице за премиер и да се махнат от състава на правителството хората, които да не бъдат доверени.

Следващият геополитически фактор, който ще влияе в България е дори не толкова Русия, колкото Газпром. Те са реален участник в българския политически живот чрез така наречения Балкански поток, който всъщност е Турски поток. Третият геополитически фактор ще бъде ЕС, но забележете, че по-точно казано е евробюрокрацията. Тя ще се отнася към България с ленива небрежност. ЕС ще се превърне в условие за спекулации на българските политически фактори. Например от двама спорещи български политици, по-прав е този, който по-скоро се е срещал с госпожа Лайен. Донякъде и Китай ще играе роля, тъй като не се е отказал от идеята през България да мине китайската вълна, но това предстои в едно средно отдалечено бъдеще. България си остава политическа меча дупка, в която най-гласовитият и прокалян местен деятел, е и най-успешният.

Ще направи ли САЩ опит да смени режима в Русия, да бъде наложен друг политически курс на тази страна, за да бъде тя използвана в една по-сетнешна перспектива срещу Китай. Нещо, което Хенри Кисинджър даже не е крил в своите книги?

Не бива да се съмняваме, че точно така ще стане. То се вижда още в подбора на посланика на САЩ, в качеството му на генерален шеф в ЦРУ. Той е имал завеждащ кабинет в лицето на днешната американска посланичка в София. Без съмнение режимът на Байдън ще се опита да участва в това нещо, което в Русия днес наричат големия трансфер на власт. В Русия стават сами по себе си много важни процеси. Руската държава преобразува своята форма, тъй като президентът е на края на своите възможности да балансира четирите основни политически групировки в страната. Физически, умствено и личностно, той е напълно наред, но обективно баланса между интересите на четирите основни сегмента на руския политически и стопански елит става все по-невъзможен.

Като отговор на тази невъзможност, в Русия започнаха процеси на преобразуване на държавността. Те започнаха тихичко с референдума за промяна на Конституцията и в момента продължават. До 2023-24 година Русия ще бъде преобразувана като политически реалност и в този странен, дълбок и деликатен процес, САЩ ще се намесят абсолютно решително и на места агресивно. Без съмнение една от големите мечти на Демократическата партия и на кръговете зад нея е Русия да бъде принудена да се подчинява. Аз не очаквам обаче това да резултира в някаква специална война. Новото ръководство на САЩ ще засили смъртоносната си прегръдка спрямо Русия, но ще внимава да не се докара тлеещият конфликт до гореща точка. Има и още нещо.

Тъй като вече започна вторият етап на Студената война, той се разгръща пред очите ни, но още не е достигнал своята върхова точка. За да има Студена война трябва да са налице три фактора едновременно. Първото е сатанизация на противника – това вече е почти завършено. Знае се, че всяка сериозна злина в западния свят има своя причинител и той е Путин. Между другото това е безкраен източник на веселба и подигравки в Русия.

Вторият стълб на всяка истинска Студена война е икономическото разделение и ограждане. Сега това е много трудно, но все пак чрез методите на санкциите, Русия до много голяма степен е разделена, а това предстои в още по-големи размери. Тук трябва да си спомним не за битката на САЩ срещу Северен поток, но и срещу строежа на Балкански поток, на Борисов поток, който мина през България и половината от българския политически естаблишмънт искрено воюваше срещу този газопровод. За да се попречи на Путин да се наложи над българската политическа свободна система, ползвайки терминологията на тези функционери.

Третият стълб на Студената война обаче все още не е налице. Това е военен конфликт, не ефективен, но когато двете страни висят на ръба на такъв, както например Карибската криза. Тогава в последния момент избягват реалната, гореща война. Потвърждавайки система от норми за спазване, които фактически представляват политическия гръбнак на Студената война. Това още не е станало. Предполагам еквивалент на Карибската криза може да има или около Сирия с участието на Турция, или около Калининград с участието на Полша. Едва след това ще можем да говорим, че има Студена война, която ще е нещо много добро, защото докато тече тя, не може да има гореща. Новото ръководство на САЩ вижда в Русия своя основен противник и главната заплаха за своето развитие.

Каква очаквате да бъде дългосрочната стратегия на САЩ спрямо Китай и какви ще са краткосрочните задачи, които ще бъдат преследвани?

Между САЩ и съвременен Китай някакси е вписано да има икономически мир, с непрекъснати политически несъгласия. Китай всъщност се появи като велика сила на сцената световната геополитика именно като универсалната индустриална работилница на САЩ преди всичко и след това на Запада.

Втората основна задача на новото ръководство на САЩ ще бъде лечението на американо-китайските отношения, тъй като се смята, че Тръмп небезуспешно е успял да ги дестабилизира. Това няма да стане в условия на пълна мир и любов, защото в Китай има две про-властни политически и кадрови групировки. Те имат свои имена и е трудно да бъдат преведени на съвременен български език. Едните са по-скоро наследници на класическия европейски троцкизъм, но с китайска специфика. Другите са наследници не толкова на Троцки, колкото на линията Маркс-Сталин. Те са по-скоро повлияни от сталинския опит и култура, които те наследиха след смъртта на Сталин в началото на развенчаването на култа към личността по време на първите конгреси на Никита Сергеевич Хрусчов.

Днешен Китай е правен с непрекъснатата намеса, участие и помощ на Съветския съюз. Следите от това се виждат и досега. Разбира се, Китай е много променен от онова време, но разделенията между троцкисти и сталинисти остават. Това може би не са най-точните определения, но едните са по-скоро ангажирани с Демократическата партия и от нея очакват да бъде главния инструмент на мирни, ползотворни и конструктивни отношения между Китай и САЩ. Това са т.нар. троцкисти, хората на Ли Къ Цян. Другите, които абсолютно условно можем да наречем сталинисти, макар да може да се измисли и по-правилен термин, това е по-голямата част от партията и кадровия резерв. Това са хората около Си Дзин Пин. Те очакваха повече разбирателство с републиканците, но Китай както знаем има свой път. На Китай могат да се случат множество неща, за които още е рано да се говори. Във всеки случай аз очаквам затопляне и осребряване на китайско-американските отношения. Просто американският глобализиран капитал има нужда от участието на Китай в глобалната икономика и финанси. По подобен начин този въпрос се разбира и в Пекин.

Интервю на Тодор Беленски

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com