Дженевийв Уилър: През колкото и труден период да преминава човек, накрая нещата винаги се нареждат

Сорая Лейн: Най-важното за мен е да помогна на хората да избягат от случващото се в живота

Какво те вдъхнови да напишеш „Аделейд“?

„Аделейд“ е история за една токсична връзка, а смятам, че повечето млади жени са имали такава с човек, който поставя себе си на първо място, карайки те да чувстваш, че не си достатъчен. Реших да проуча по-задълбочено специфичната динамика на тези отношения, защото и аз съм била в подобно положение. Конкретно вдъхновение почерпих от последната ми връзка миналата година, на която отделих немалко страници в дневника си.

Още: "Аделейд" - Емоционален роман за несподелената любов

Защо реши да изследваш темите за скръбта и психичното здраве?

Макар скръбта да е едно от най-универсалните чувства, често се страхуваме да я обсъждаме публично, същото важи и за психичното здраве. Аз обаче вярвам, че споделянето на тези лични моменти не само че не ни прави уязвими, а напротив, дава ни сила. Чрез „Аделейд“ исках да се прокрадна в съзнанието на героите си и да облека тези сложни чувства в думи по един открит и неподправен начин. Също така исках да уловя различните нюанси на психичното здраве, различните проявления на депресията. „Аделейд“ не е лек роман, но е написан с чувство за хумор и вярвам, че в крайна сметка ще остави читателя с усещане за смисъл и надежда. Защото през колкото и труден период да преминава човек, накрая нещата винаги се нареждат. Неслучайно избрах точно това изречение за финал на „Аделейд“: И всичко ще е наред.

Романът описва различните видове любов: романтичната, платоничната, любовта в семейството, както и тази между приятели. Писането на книгата промени ли отношението ти към любовта?

Не съм сигурна доколко промени гледната ми точка за любовта, но определено повлия на начина, по който гледам на връзките, изразявам любовта и се грижа за хората, на които държа. Писането на книгата ме накара да изпитвам повече съчувствие, да се замислям над действията си и ефекта им върху другите. Също така ми помогна да повярвам, че заслужавам да открия любовта, която знам, че искам и заслужавам – за себе си и за Аделейд.

Още: MARO: И на сцената, и в живота съм 100% Аз! Нямам търпение за концерта ми в България (ВИДЕО)

Женските приятелства също заемат централно място в книгата, защо са толкова важни за теб?

Те са неизменна част от живота ми, на тях избирам да отделям най-много време и енергия. Те често са моята обезопасителна мрежа, както е и в случая с героинята ми. Има хора, които ще са до теб и в най-трудните моменти, за да ти помогнат не просто да оцелееш, а да видиш отново светлата страна на живота.

Последен въпрос: какво да очакваме от теб, работиш ли и по други проекти?

Да, буквално преди няколко дни завърших втория си роман. Той е коренно различен от „Аделейд“, макар темите за скръбта, любовта и силата на женското приятелство да присъстват отново. Главните героини обаче са две най-добри приятелки и действието се развива в Париж.

Още: Лилия Старева: Българската сватба е низ от вълшебства и всяко мънисто в нея е важно