Любомир Дацов: Бюджет 2022 нарушава критериите за приемането ни в еврозоната (ВИДЕО)

Майсторството на управлението е да направиш така, че бюджетът да бъде неутрален спрямо икономическия цикъл, което е най-важното поне от гледна точка на теориите, които в момента доминират и се спазват, в управлението на бюджета, както е прието. И спрямо това нещо ти вече правиш съответните изчисления къде се намираш и определяш всъщност проциклична или антициклична политика водиш. Като правило е хубаво правителството да води антициклична политика или поне да бъде най-малкото неутрално. Когато вече водиш проциклична политика, проциклична в условията на добре работеща икономика на растеж, имаш проциклична политика, това води до прегряване на икономиката и предизвикваш криза. А пък ако е в долна мъртва точка, т.е. ако в държавата има криза и ти допълнително засилиш тази криза, което означава процикличност, това означава вместо 1, 2 или 3% спад на брутния вътрешен продукт, ти да допринесеш да стане 4-5%.

В случая ние сме в откровен, бодящ очите риск, ако се осъществи този бюджет. Според мен отклоненията в него са подчертани драматично, все едно, че си в театър и когато е в театъра и на някакво шоу, някои неща нарочно се драматизират и се подчертават колко по-силни да бъдат.

Този бюджет има много такива характеристики, които нарочно са направени да бъдат прекалено драматични, прекалено артистични, както се казва, за да привлекат вниманието и да бодат очите.

Дали ръстът от 4,8% е реалистичен? Това е въпрос на сценарий и на допускане. Ако има там едни 10 или 15%, които, ако се реализира всичко това, което е заложено, може да бъде постигнат един такъв растеж.

Друг е въпросът, че това не е устойчив сценарий, защото още на следващите две години моментално ръстът пада надолу. Т.е. при толкова много инвестиции, които ще бъдат вкарани, и при тази експанзия на бюджета, която той прави, не е логично извън тази година, сегашната, близо с 20% бюджетът да падне надолу. Т.е., защото той отива някъде с 3,5-3,7% от 4,8.

Майсторството е да направиш действително, така че през бюджета като инструмент трябва да подкрепиш преструктуриране на икономиката и нещо, което се случи през последните 10 години – падането на потенциала на БВП. Качеството на инвестициите е малко, инвестициите са били недостатъчни за периода, човешкият ресурс, като количество и качество е недостатъчен, а съчетанието между инвестиция и човек не дава достатъчно добри резултати. Всичко това се нарича на научен език производствена функция и с нея се определя този потенциал. Трябва да се работи във всички сфери, за да се направят значителни крачки и вместо сегашните 2-3% потенциал на БВП, говорим за номинален БВП, да се отиде например на едни 5,6, 7% така че икономиката да има възможност, включително и в добри времена, включително и 8% да направи растеж, което, дори стари държави, за които не е традиционно това нещо, направиха този растеж след кризата. Да, махалото отиде на другата страна, България и това нещо не можа да направи.

По отношение на инфлацията, не е добре да давам примера за гасенето на огън с бензин, защото съм го казвал много пъти. Но всъщност когато правиш в растяща рязко икономика дефицити, това обикновено води до засилване на инфлацията. Основно правило, най-малко защото нарушаваш другото правило, което е, че първо трябва да свиеш този дефицит, за да потиснеш потреблението, за съжаление неприятна работа, но е работа на бюджета да го направи. И другото нещо – има едно основно правило, че не трябва да има автоматична корекция на доходите в бюджета или различните помощи, които се дават. И ако във времето има някаква актуализация, тя трябва да бъде поне със закъснение от шест месеца до една година. Поне една година не трябва да се пипа бюджетът или поне да бъдат предложени структурни мерки така, че този бюджет да не предизвика действително инфлация.

Риторичен въпрос е дали този бюджет ще попречи на по-бързото ни приемане в еврозоната. Той не изпълнява критериите и ги нарушава.

Още повече, че има нещо много интересно – винаги, когато не се изпълняват критериите правилото на законодателството е, че изисква минимум да има едно усилие всяка следваща година с 0,5% да се намали структурния дефицит. Тук такова нещо няма. Все едно, че не съществуват правилата и на теб не ти пука. Поне това е сценарият, който е заложен за втората и третата година. Нека да кажа, че аз не вярвам, че нито този бюджет ще бъде в тези рамки, нито пък следващите години така, както са заложени ще бъдат в същите тези рамки.

Големият проблем, ако погледнете чисто структурно, през 2022 г. е, че ние всъщност виждаме нещата, които берем като плодове от 2021 г.

Първо защото всички се правеха на добрички и е показателно, както във всички сфери на живота, когато някой се прави на добър за твоя сметка, обикновено на теб ти излиза много солено. Затова винаги когато някой започне нещо да ми дава, започва да свети една червена лампичка че нещо не е наред. Мисля, че всички хора трябва да имат това предвид и да им свети червената лампичка, че явно нещо не е добре, като някой иска нещо да им даде като на обикновени индианци. Рано или късно, когато правиш дефицити за дълъг период, можеш да замаскираш нещата с взимането на дълг, но идва моментът, в който трябва да си платиш сметката.

Политиката на доходите е продължение на това, което се случи 2021-а, както казах. Там просто вдигнаха много базата. И в момента, поради това, че вдигнаха рязко базата и нещата продължават, изведнъж ти харчиш едни огромни пари. Там нямаше как да се оцени всичко, защото някои неща важаха за два-три месеца, други бяха приети в края на годината и сега ние виждаме цялата добрина, която служебното и предходното правителство, и това правителство също препотвърди тези мерки, продължавайки да обръща от уж временни мерки за пенсиите, в постоянни. Което между другото като говорихме в началото за преизчисляване на показателите ще даде отражение, защото ако е временна помощ, тя се изключва от изчисленията, ама ние я преструктурирахме в перманентна тази помощ, тя влезе в базата, което автоматично изисква да бъдат коригирани тези изчисления. Това допълнително утежнява нещата.

Още – във видеоматериала.