Неков: Може някои да спечелят от ТПТИ, но накрая земеделието да фалира

Евродепутатът от групата на социалистите и демократите Момчил Неков коментира пред Actualno.com Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), евентуалното понижаване на стандартите за качество на храните в Европа вследствие на ТПТИ, отпадането на визите за българи в САЩ, плана "Юнкер" и БСП преди местните избори тази година.

Как оценявате Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) на фона на последните развития по темата и предложението на комисар Сесилия Малмстрьом за постоянен арбитражен съд, който да решава споровете между инвеститор и държава? Какви са настроенията в Европейския парламент?

В края на 2014 г. Европейският съвет даде мандат на Сесилия Малмстрьом през 2015 г. да завърши преговорите. Тя самата обаче каза, че това не може да стане през тази година и вероятно преговорите ще завършат през 2016 г. Напълно споделям мнението ѝ. Споразумението първо трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета на министрите, а след това да бъде ратифицирано от държавите членки, за да влезе в сила. Това е дълъг процес, при който много неща ще се променят. Рундовете са девет, като първите шест са напълно опознавателни. Това, което наблюдавам в ЕП, е, че повечето мои колеги, включително и аз, се вслушваме в гражданите и реагираме спрямо техните притеснения. В тази връзка г-жа Малмстрьом може би търси варианти с постоянния арбитражен съд, тъй като това е една от темите, които са най-полемични и уязвими.

Друга тема, по която можем да говорим, са селскостопанските продукти. Те наброяват само 5% от квотата в споразумението, но тук говорим за здравето на хората и високите европейски стандарти. Аз ще гласувам против споразумението, ако не се вземат предвид интересите на селскостопанските производители. В този сектор, подчертавам, е застрашен и българският интерес. В селското стопанство ние бихме били поставени в двойна конкуренция - веднъж с европейските ни партньори в земеделието и от друга страна с американските производители. Ако споразумението се сключи, през 2025 г. Европа ще загуби 700 000 работни места, докато САЩ ще спечелят 500 000 нови такива. Трябва да имаме предвид, че в България не сме си преструктурирали технологично селското стопанство, за да стигнем западното ниво, да не говорим за американското. Тоест - ние нямаме никакви защитни механизми срещу подобна конкуренция.

Според Вас решение ли е да се забави преговорният процес докато страните членки на ЕС изравнят стандартите си за качество и производство?

Точно затова призовах с поправки в Комисията по земеделие ЕК да предложи стратегия за държави, които са приети в Общността след 2004 г., чрез която за тях да се дадат допълнително финансови стимули. Така, ако евентуално се сключи споразумението, тези страни да успеят да стигнат европейските нива на производство.

В момента една от наболелите теми около споразумението е ГМО. Евродепутати обаче увериха, че законодателство, свързано с ГМО, не е във фокуса на ТПТИ. При положение обаче, че със споразумението падат нетарифни ограничения виждате ли опасност ГМО култури да влизат по-широко в Европа?

Ако говорим за конкуренция, ГМО е част от целия процес. Например, от 1997 г. в Европа е забранено да се използва веществото рактопамин (бел. ред. - използва се в свиневъдството и едър рогат добитък за увеличаване масата на животните). В Щатите това вещество не е забранено. Освен това там горивото и средните разходи за труд са по-ниски, а изискванията, които производителите трябва да спазват, са много по-малко. В Европа имаме високи стандарти и регулация на процеса, а това струва пари. Гражданите на ЕС обаче искат запазване на високото качество, въпреки по-високата цена. За да ги предпазим, трябва да внимаваме какво се случва в самия преговорен процес по ТПТИ. Ако тези вещества наистина имат негативни влияния върху организма, това ще натовари и здравната система.

Евродепутати от всички политически групи увериха, че няма да се допусне намаляване на стандартите по отношение на социални права или безопасност на храните. Как виждате въпроса с единодушието в ЕП и не означава ли това, че и производителите в САЩ трябва да отговарят на европейските по-високи стандарти?

Част от американското гражданско общество застава зад нас, тъй като Европейският съюз е лидер в сфери като качество на храните, социални права, хуманно отношение към животните и околна среда. В САЩ се надяват с ТПТИ да се изравнят стандартите, но спрямо високите изисквания. По този начин всички ще вървим напред, а не назад. Сесилия Малмстрьом заяви, че ако някои области като селското стопанство са много спорни, те могат да отпаднат от споразумението. Аз съм член и на Комисията по култура и образование в ЕП, която няма да разглежда ТПТИ. Това значи, че неща като авторски права или културни обекти няма да бъдат предмет на договореностите.

Пак да се върнем на ГМО. Виждате ли по-широкото му навлизане в Европейския съюз?

Ако отпаднат нетарифните бариери - да. Относно ТПТИ обаче има и друг проблем. За какъв преговорен процес говорим, когато по начало нямаме равни стартови позиции? Българи и поляци и гражданите на още 3 европейски страни са поставени в дискриминационно положение по отношение на визовия режим на САЩ. На мое запитване, комисар Малмстрьом отговори, че ако той не отпадне е възможно да бъдат наложени и визи за някои групи американски граждани. Като цяло аз съм оптимист, че визите ще отпаднат.

Как ще коментирате прозрачността около преговорите по ТПТИ?

Смятам, че има доста какво да се желае по отношение на прозрачността. Преди да се запозная с документите по ТПТИ подписах декларация от 14 страници, в която се съгласявам, че няма да изнасям информация. Мисля, че това не означава прозрачност, крие рискове и създава натрупващ се негативизъм.

Ако земеделието се изключи като глава от преговорите, Вие ще гласувате ли за ТПТИ?

Ако отпаднат и всички други условности, които са спорни. Аз гледам ТПТИ през българската призма - реално какво става с българското земеделие при подписване на споразумението. По въпроса работя и с колеги, които са от държавите, влезли след 2004 г. и са приблизително на нашето ниво. В Европейския парламент ние разглеждаме законодателство на европейско равнище, но трябва да гледаме и националния интерес. Нека българското правителство направи задълбочен анализ у нас кои сектори ще спечелят и кои ще загубят. Може някои да спечелят, но накрая земеделският отрасъл да фалира. Трябва да знаем в каква насока да изготвим българската позиция по ТПТИ. Нека да видим дали ще се получи този устойчив растеж или ще спечелят само държави, които са с по-конкурентноспособни икономики.

Какви са настроенията по ТПТИ сред Групата на социалистите и демократите в ЕП?

Мнозинството е против, като има изказвания по различни области.

През април Вие коментирахте, че трябва да се настоява за справедливо финансиране на всички региони по „Плана Юнкер“. Как виждате този проблем, при положение, че фондът ще инвестира във високо рискови проекти? Не би ли спечелила България, ако се финансират технологични проекти на фона на нашата сравнително добре развита ИТ индустрия?

Европейската комисия сега трябва да изготви стратегия за пропорционално разпределение на ресурсите от плана "Юнкер" и да се инвестира в проекти, които създават устойчива заетост. Фондът ще дава пари за предприемачески проекти. Ние това трябва да използваме, при това тук водеща фигура е частният сектор, който може директно да кандидатства. Важно е бизнесът да направи качествен анализ на предимствата на приетите досега проекти.

Смятате ли, че планът "Юнкер" в скоро време може да започне да действа?

В началото на лятото планът трябва да започне да действа. Вече са одобрение 4 пилотни проекти. Ние от Групата на социалистите и демократите ще следим за успешността и изпълнението му по отношение на устойчивото създаване на работни места. България, като държава, също трябва да си даде сметка в кои области да очаква проектите да бъдат одобрени. В Хърватия, например, беше одобрено строителство на нов терминал, където се очаква служителите на нараснат от 500 на 1000. Другите одобрени проекти са в сферите на здравеопазване и за научно-развойна дейност. Трябва бизнесът да работи в адекватни условия, но и държавата да застане зад него с национално финансиране чрез Българската банка за развитие, например. Така може много повече български проекти да бъдат одобрени.

На фона на престоящите местни избори и това, че бяхте избран за евродепутат от листата на БСП как виждате положението на БСП и накъде трябва да се насочи, за да се представи добре на предстоящия вот?

Това е изключително комплексен и труден въпрос. На първо време смятам, че трябва да спрем този спад, който се наблюдава. Според мен няма разпад, има спад в самата партия. За местните избори много ще зависи от самите кандидати. Те ще изнесат голямата тежест. Ако може да се вярва на самия кандидат и той е име, реално той може да постигне добър изборен резултат.

Важно е също, когато се правят анализи и отчети, те да остават вътре в партията, но след тях да има резултат. При нас има много голяма вътрешнопартийна демокрация, но не трябва да я бъркаме с интригите. Аз съм далеч от мисълта, че в другите партии няма скандали, това са човешки отношения. При нас обаче, защото сме много демократични, всичко излиза в публичното пространство. Това не е в наш плюс. Нужно ни е нещо радикално, но разумно, близо до хората. Трябва да си начертаем целите и хората да видят, че ги спазваме. 

Интервю на Петя Бързилска