X
 
 

Никой не може да направи такова постижение сам, твърди маратонецът преплувал Бургаския залив

3718 0
photo of Никой не може да направи такова постижение сам, твърди маратонецът преплувал Бургаския залив
Снимка: плуване, Бургаски залив, Цанко Цанков
Цанко Цанков стана първият човек преплувал Бургаския залив от край до край. Той направи своя исторически опит на 17 юли 2019 година. Стартът беше даден в 6 часа и 20 минути сутринта на нос Емине, а финалът се състоя на Маслен нос след 14 часа и 24 минути 34 секунди плуване. Разстоянието на маратона в открити води е 46,6 километра.

Цанко Цанков е многократен национален шампион и рекордьор, той е двукратен сребърен медалист от световно първенство по плуване за ветерани, сертифициран е като майстор на спорта в дисциплините 100, 200 и 400 метра съчетано плуване, както и на 400 метра свободен стил. Той е номер три във вечната българска ранглиста на 100 метра съчетано плуване.

Г-н Цанков разкажете ни какъв точно е рекордът, който поставихте с това преплуване на Бургаския залив?

Това в момента е най-дългото плуване извършвано някога в акваторията на Черно море от всички граничещи с него държави, които са шест на брой. То е и най-дългото индивидуално преплуване в Европа и на 4 място в света.

Вашата спортна кариера е посветена на плуването, но в басейн. Какво ви накара да излезете в открити води?

Моят основен опит е свързан със състезателното плуване в басейн, там са и най-добрите ми постижения. Но все пак, аз съм роден и израснал в Бургас имам много тясна връзка с морето. От най-ранна детска възраст съм плувал в нашия залив, така, че плуването в отрити води е свързано с моята голяма любов към морето. Интересът ми е провокиран и от контакта който съм имал с Петър Стойчев, защото ние се познаваме от дълги години. Още в юношеските ми години бях част от Мъжкия националния отбор по плуване на България и на първите лагери го видях за първи път. Той вече имаше постижения в плуването в открити води и това ми повлия. Това формира моя интерес към плуването не само в басейна, но и в открити води.

Значи ли това, че освен спортен хъс има и чисто човешки, емоционален момент в това Ваше решение да преплувате залива?

Това преплуване беше извършено по правилата на FINA (Световната плувна Федерация) и на LEN (Европейската плувна лига). Имахме и международен съдия по маратонско плуване - Вили Цанков. Аз няма право по време на плуването да се хващам за лодката, да ме тегли, да се качвам на нея и да получавам някаква помощ за предвижване. Затова, през интервал от 15-20 минути са ми подавали само течности, които да приемам в чаша, закрепена на стик. Само приемах съдържанието, без да прекратявам самото плуване, някъде за около 10 секунди става това.

Ако все пак, искате да си починете, може ли да го направите по време на маратона?

Почивките, които съм правил са само докато съм взимал тази чаша с няколко брусови движения, като заставам във вертикално положение, но и тогава продължавам да работа с ръцете и краката за да се задържа на повърхността, така че няма никаква почивка. Освен това, не може да се почива, защото плувам и за време. Ако си почивам течението ще ме отнесе към брега и ще ми удължи дистанцията. Няма полза да си почивам, защото от един момент нататък плуването става много трудно. Така че, в момента в който човек спре и една минута стои, става още по-трудно да тръгне наново, защото в мускулите започва много силна болка. Имаше и насрещно течение, което ми костваше огромна допълнителна енергия.

Какви изненадващи срещи с морски животни имахте докато плувахте?

Очаквах да имам повече срещи с медузи, но понеже две трети от дистанцията са в открито море, там почти не се срещат медузи. Само две медузи ми минаха през лицето. За 14 часа не е сериозен проблем. Единствената среща, която осъществих беше с едно семейство делфини. В първия момент много се стреснах защото не можах да ги разпозная. Те са огромни животни, минаха на около 2-3 метра от мен от лявата ми стана. Видях ги за няколко секунди, след това ми подадоха информация, че съм се разминал с тях и те са плували известно време успоредно с мен и след това са продължили по пътя.

Колко навътре в морето беше разстоянието на което плувахте?

Разстоянието от брега варира, но то е най-голямо в първите две трети от дистанцията. Когато се отправихме на юг от Нос Емине влизаме все по навътре в морето и там е до 20 километра.

Във втората част на дистанцията от Созопол, тогава се приближавахме към брега.

Кога започна плуването да става трудно, да изпитвате дискомфорт, умора?

Общо взето от средата на дистанцията започнах да изпитвам сериозен дискомфорт, който нараства. От 25 километър нататък всичко е свързано с една постоянна, голяма болка, която се засилва и става все по-голяма. Поне 3-4 кризи съм преживял, които физиологично са нормални, за едно такова мероприятие.Те водят след себе си и психологически кризи.

Как се справяте с тези изпитания?

Единственият начин, по който може да се преодолее това е, по пътя на волята и човек трябва психически да издържи на това. Волята да завърши нещата, да преодолееш тези трудности трябва да бъде голяма. Това е единственото, което може да задържи един състезател, колкото и да е добре подготвен. Аз бях изключително добре подготвен, съвети съм взимал само от най-добрите в света. Помагал ми е Петър Стойчев, неговият треньор Красимир Туманов, най-големите специалисти във Великобритания, защото те имат най-силната школа в Европа за плуване в открито води. От месец ноември 2018 година, когато започна целенасочената ми подготовка, до самото състезание съм изплувал някъде около 1 600 тренировъчни и малко състезателни километри. Такъв тренировъчен обем никой български плувец не е правил в последните години.

Кои са хората на които искате да благодатите за подкрепата?

Първото историческо преплуване на акваторията на най-големия залив е спортно мероприятие, което човек не може да направи сам.

Аз съм много благодарен на община Бургас за голямата подкрепа при  провеждането на маратона, на кмета Димитър Николов за съдействието и доброто отношение.

Щастлив съм и от уважението, което ми оказаха от Министерството на физическото възпитание и спорта от страна на министър Красен Кралев. Срещата ми с него продължи повече от час. Много откровен и приятелски разговор водихме, с много добро чувство. Разказах му всичко, той прояви интерес към подробностите. Оказа се, че е добре запознат с плувните спортове и той е морски човек, от Варна.

Получих подарък един красив почетен плакет, подписан от него. Много съм поласкан, че проявиха към мен това внимание.

Смятате ли, че човек с Вашия опит трябва да помага на хора в спорта, да вдъхновява и предава своя опит?

Смятат, че съм един от хората, които познават проблемите на спорта отвътре и съм се сблъсквали с тях, бих могъл да бъда от голяма полза на спорта като цяло. Много неща съм преодолял и имам сериозен опит, който не крия а съм готов да  споделям. За да можем всички да вървим напред като общество. В спорта никой не е вечен, всеки е взел от някъде.

Освен от институциите, получихте ли подкрепа от Вашите близки хора?

На първо място благодаря на моето семейство, на моята майка, която има най-голям принос, на моите близки, на приятелката ми, на приятелите ми, които бяха с мен на лодката и на всички, които са помогнали това да се случи. Никой спортист не може да постигне каквото и да е без да има подкрепа от семейството и от близките хора. Те са най-важните. Много се радвам, че получавам положителна подкрепа от хората, защото много по-лесно е да се критикува. Когато обаче, трябва нещо да се направи, тогава са много по-малко хората които подкрепят.

Така че, спортът, за разлика от много други сфери е свързан с повече идеализъм. Това, което съм постигнал като резултат не съм го направил, защото съм очаквал да спечеля пари или нещо такова. Воден съм от идеални цели, които са в основата въобще на спорта като цяло.

Интервю на Гергана Цонева

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 3 от 5. Гласували общо: 2 потребители