Проф. Асена Сербезова: Намирам връзка между проверките в аптеките през пролетта и обвинението срещу мен

Какво е новото по отношение на действията на прокуратурата срещу Вас? Има ново обвинение ли или допълнение (прецезиране) на старото?

На 14 септември 2020 г. 23-ти състав на Софийския районен съд прецени, че срещу мен е повдигнато неясно обвинение, а в досъдебното производство са допуснати нарушения, които ограничават правото ми на защита и не даде ход на първото обвинение. Месец и половина по-късно, на 27 октомври 2020 г. получих новата версия на пролетното обвинение, в което е прецизиран часа на "престъплението", т.е. на въпросните две интерюта, както и е уточнено, че става въпрос за едно престъпление, което е продължавано. На практкика старото обвинение е прецизирано, което ще даде възможност за ново дело.

Каква е прогнозата Ви - как ще се развият нещата след новите действия на прокуратурата?

Проф. Сербезова: Завела съм жалба срещу България в Страсбург и искова молба срещу прокуратурата

Втората вълна от COVID-19 се очакваше и можеше да се прогнозира, че ще има по-голямо търсене на противогрипни ваксини. Това заяви в &bd...

Прочети повече

Предполагам, че обвинителният акт, заедно с доказателствата по делото ще бъдат изпратени отново.

Разбира се, прокуратурата можеше да реши, при наличието на толкова факти, сочещи за недостиг на лекарства и логистични проблеми по онова време, на което всички български граждани станаха свидетели, да прекрати досъдебното производство - така, както направи в няколко други случая по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс. Вместо това обаче прецизира обвинението, за да отстрани недостатъците, които според съда правеха защитата ми невъзможна. Материалите са изпратени в съда (нови доказателства не ми бяха предявени) и по правило, в рамките на месец след това трябва да има насрочено дело. Разбира се, предстои да разберем дали съдът няма да излезе във ваканция, поради мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19 и ако това стане, почти автоматично делото ще бъде насрочено за 2021 г.

След развитието на досъдебното производство при наличието на неоспорими доказателства, потвърждаващи моите думи, както и публикации в български медии със същите послания, излъчени преди моите интервюта, и упорството на прокуратурата да внесе обвинението в съда, предстои да видим развитието му в съдебните кулоари. Случаят с моето обвинение, неговия генезис и развитие е знаков и е прецедент. Той вече влезе в няколко лекции за юристи в западни страни, като пример за използване на пандемията с COVID-19 за ограничаване на основни човешки права, каквито са правото на мнение и правото на свобода на словото. От изключителна важност е как ще реагира българският съд, не защото аз съм лично засегната, а защото от този прецедент зависи как ще се формират нагласите на обществото, включително и не само на медицинските специалисти, които коментират пандемията, но и въпроси като разработване на лекарства, недостиг, проблеми с медицинските кадри и пр. проблеми в системата на здравеопазване. Дали ще се чувстват спокойни за в бъдеще да вземат участия в интервюта и да споделят професионалното си мнение, или ще се отдръпнат от задължението си да информират обществото, за да не получат избирателно обвинение от прокуратурата, данъчни проверки (които между другото са стартирани по искане на прокуратурата) и каквото още има там в менюто... В тази връзка искам да цитирам доц. Кристиан Таков, който в речта си повод на 135-годишнината на ВКС казва: "Съдът пипа по нещо свещено - чувството за справедливост. Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава. Ако е на мястото си, прави ги силни". Ето сега, с това дело съдът ще покаже на медицинските специалисти може ли те да бъдат спокойни, че няма да разбъркат живота си, както и този на своите близки, ако говорят с журналисти по теми от здравеопазването, от които разбират, за отговорите на които са учили години и са практикували още по толкова... Та кой може да говори по-достоверно за недостиг на лекарства и логистични проблеми от хората, които са на първа линия и са последното звено от лекарство-снабдителния процес – фармацевтите? Те усещат в буквален смисъл на плещите си всеки проблем, всеки недостиг, всяко изкривяване на системата.

Имате ли коментар защо според Вас се случва всичко това?

Лично аз намирам връзка между проверките на аптеките през месец март тази година, по време на извънредното положение, когато българската прокуратура обяви, че фармацевтите в България са спекуланти и ще докаже това. Тогава прокуратурата разпореди проверки в аптеките в цялата страна. Във време, когато пациентите трябваше да влизат по един или двама в аптека, фармацевтите биваха проверявани от 5-6 институции наведнъж, еквивалентно на 10-12 проверяващи, влизащи наведнъж в аптеката, без да се спазват така прокламираните по това време противоепидемични мерки. Някои аптеки затвориха, за да имат възможност да подготвят изисканата от инспекторите документация. Във връзка с тежката обстановка по това време, в качеството си на председател на Българския фармацевтичен съюз аз се обърнах към министър-председателя с отворено писмо, в което поисках човешко отношение и разбиране при извършването на тези проверки, както и за осигуряването на лични предпазни средства за фармацевтите. В изпълнение на възложената ми обществена функция, аз поисках и среща с главния прокурор, на която бе уточнено, че колегите ми ще съдействат на проверките, а ако имат информация за спекула, БФС ще я предостави на прокуратурата, но настояваме проверките да бъдат съобразени с епидемичната обстановка. Няколко дни след това получих обаждане по телефона, в което ме уведомиха, че "ако не престанете да ревете за проверките, ще бъдат приложени силови методи". Имах няколко изяви по медиите, в които стана въпрос за начина, по който се провеждат тези проверки, като контрапункт дадох примери как правителствата на другите държави подкрепят своите фармацевти в този тежък за нациите момент. Малко след това получих обвинението, стартираха проверките и прочие. За мен лично, причинно-следствената връзка е ясна, тя е и документирана. А прокуратурата така и не доказа спекула, защото цените на лекарствата са регулирани, а маските и дезинфектантите просто бяха закупувани на по-високи цени от търговците на едро, поради повишеното им търсене. 

Проф. Асена Сербезова: В ЕС българите най-много доплащаме за лекарства

Проблемите с липсата на аптеки в малките населени места, недостигът на денонощни аптеки, са от години. А от вчера държавата даде летящ ...

Прочети повече

Вече казахте, че сте се обърнала към ЕСПЧ в Страсбург - докъде стигнаха нещата там и какво като размер обезщетение търсите?

Няколко месеца след повдигането на обвинението подадох жалба в Европейския съд по правата на човека, която бе регистрирана през месец септември, за рекордно кратък срок, както коментираха адвокати, запознати със системата. Регистрацията на една жалба там не е просто "удряне на печата" с входящ номер и дата, а проверка по допустимост и фактът, че на този ранен етап е даден ход на жалбата, показва, че още в генезиса на това обвинение има нещо нередно. Размерът на обезщетението не е важен, тъй като пари не може да компенсират времето, което посветих на даването на показания, събирането на документи за петгодишен период за данъчните проверки (и то в условията на извънредно положение), преживяванията ми при вземането на пръстови отпечатъци и ДНК (така наречената полицейска регистрация), стресът у моите деца и възрастни родители, организирането на защита в три направления – наказателно право, данъчно право и управление на публични финанси, както и последствията за здравето. За да се сдобиете с обвинение в България са необходими само три неща – лист, химикалка и прокурор. Поради безнаказаността, която системата им позволява, определени хора могат да повдигнат за няколко часа обвинение, дори при наличието на обективна истина, която да го опровергава, да продължат да го поддържат, след като имаше заповед на министъра за ограничаване на износа на лекарства. Дори няколко международни институции се обърнаха по официален ред с апел, обвинението да бъде свалено, защото реалността е друга, не тази, която вижда прокурорът. Държавната власт може да съзидава или да руши. Има голяма сила. Всички видяхме кой в каква посока избра да я използва...

Интервю на Ивайло Ачев

Вижте още:

Проф. Стоименова: Още не са ми предоставени доказателства за обвинението за всяване на паника