Проф. Стоименова: Виждам, че живеем в държава, в която професор може да бъде обвинен за експертно мнение

Проф. Стоименова, какво е положението с действията на прокуратурата спрямо Вас – връчено ли Ви е официално обвинение, за какво точно е то, ако можете да кажете публично без да нарушавате закона и ще трябва ли да платите 20 000 лева гаранция или още имате възможност да я обжалвате?

Миналата седмица, на 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на снабдяването с лекарства в страната в условията на пандемията с COVID-19. В тези мои медийни изяви информирам българското общество за важни въпроси – презапасяването с лекарствени продукти, необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства. Прокуратурата твърди, че съм всяла тревожност в населението, като се позовава на един член от НК, който и съотносим към престъпления като подаването на фалшив сигнал за тревога, например за поставено взривно устройство.

Обжалвам наложената гаранция и без да съм експерт в правораздаването, недоумявам как така размера на гаранцията може да бъде определен от прокурора без да бъдат взети предвид семейното положение на обвиняемия, доходите му, наличието на задължения и прочее още данни, които аз декларирах на по-късен етап, едва след като бях привлечена като обвиняем. Целта на гаранцията е да осигури присъствието на обвиняемия. Аз съм публична личност, държавата в момента е със затворени граници, тоест не мога да укрия и в този смисъл налагането на такава висока гаранция ме озадачава.

Според Вас в момента има ли недостиг на някакви видове лекарства в България, евентуално при кои видове?

Недостигът на лекарствени продукти е проблем, който съществува постоянно в условията на съвременната регулация на фармацевтичния сектор. Към определен момент може да има недостиг на едни или други лекарствени продукти, като този недостиг може да бъде временен или постоянен. Причините за недостига на конкретни лекарства могат да бъдат от най-различен характер – логистични, регулаторни, проблеми в производството, маркетингови – липса на интерес от компанията-производител, изчерпване на продуктите поради повишено търсене и пр.

Твърдението "липси на лекарства няма" към нито един момент не може да бъде точно поради изложените причини, както и поради разнообразието на разрешените за употреба в България лекарства. Недостиг се появява в различни групи лекарства, по различно време. Конкретиката за това кои са лекарствените продукти очевидно в наши дни може да ни вкара в хипотезата на член 326, ал. 1, а Вас – като задал въпроса – да обяви за съучастник в престъпление. Поискали сме достъп до обществена информация относно подадените до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) уведомления за временен или постоянен недостиг, като разполагаме с подадени сигнали от колеги. Също така, списъкът на Световната здравна организация (СЗО) с наблюдавани субстанции, за които се очаква недостиг е публичен. В тази връзка смятам, че даването на изявления от страна на БЛС, че няма липси на лекарства е подвеждаща информация, поднесена в един такъв деликатен момент. Фармацевтите са експертите по лекарства и имат задължение и отговорност по осигуряването на лекарствата и да информират обществото за проблемите в лекарствоснабдяването, а лекарите са фокусирани върху лечението, диагнозата и профилактиката. Разделението на медицината от фармацията е факт от XII в. и това става с Палермския едикт от Фредерик II от Хохенстауфен, който е император на Германия и крал на Сицилия едновременно. Днес сме 2020 и трябва да работим спрямо компетентностите си, но в екип, като взаимнодопълващи се.

Очаквате ли да има през тази година някакъв бъдещ недостиг на лекарства заради епидемията от COVID-19, при какви видове лекарства и в кой период на годината е възможен евентуален недостиг?

Трудно е да се прогнозира и затова БФС поиска свикване на Висшия съвет по фармация (ВСФ), като консултативен орган към Министъра на здравеопазването в областта на фармацията. Когато коментираме евентуален недостиг за конкретни продукти и за конкретен период от време, то това трябва да става на базата на информация и прогнози, а във ВСФ се включват представители от Министерството на здравеопазването, БФС, НЗОК и фармацевтичните факултети, а и кой по-добре от тези експерти може да формира стратегия при необходимост? Европейската комисия публикува насоки за справяне с евентуален недостиг на лекарства в условията на пандемия. Ако няма такъв проблем, според БЛС, то тогава какво е основанието за издаването на такова ръководство? И какво ще кажат те на пациентите, които постоянно сигнализират за недостиг? Каква е реалността според изявленията на представители на БЛС и според българските пациенти? Една и съща ли е?

Мислите ли, че е възможно вниманието на прокуратурата да е насочено към Вас не само заради интервютата пред БНР и БНТ?

БФС в мое лице има председател, който открито поставя проблеми и тези за обсъждане и застава зад ценностите на своето съсловие. В контекста на дебатите за генеричното заместване например, представихме аргументи, които насочиха вниманието към това, че в България вече 15 години не се въвежда една успешна практика. Генеричната замяна е такава за системите на здравеопазване и полезна за пациентите в други държави. Наблюдавайте в момента кой дава интервюта против генеричната политика, както и подвеждаща информация, че липси на лекарства няма. Има ли аргументи по същество в тези изяви, цитират ли се данни и как се интерпретират? Кой по-добре от фармацевтите в аптеките знае какво е налично и какво не?

Онзи ден имаше протест на фармацевти във Ваша подкрепа, организиран от Българския фармацевтичен съюз, но Съюзът на българските фармацевти се разграничи от него. Как ще коментирате тези разнопосочни позиции?

От вас разбирам, че има Съюз на българските фармацевти. Съсловната организация на магистър-фармацевтите е Българският фармацевтичен съюз, създаден със закон преди 13 години. Всеки, който практикува като магистър-фармацевт, е длъжен по закон да членува в БФС. Съюзът поддържа регистър на магистър-фармацевтите в България, осигурява продължаващо медицинско обучение и контрол върху работата на фармацевтите. Това е единствената организация, която представлява цялото фармацевтично съсловие, което не ограничава фармацевти да членуват във всякакви други сдружения по интереси. Не съм запозната с позицията, която цитирате, но получих подкрепа от УС на БФС, хиляди магистър-фармацевти, подкрепа под формата на петиция, подписана от повече от 3000 граждани, декларации на три национално представени пациентски организации, Българска асоциация на помощник-фармацевтите, Асоциацията на европейските журналисти, Българската Асоциация на търговците на едро с лекарства, Асоциацията на собствениците на аптеки и пр.

Смятате ли, че живеем в държава, в която на практика няма свобода на словото?

Виждам, че живеем в държава, в която председател на съсловна организация, професор, експерт с 25-годишен стаж във фармацевтичния бранш може да бъде привлечен като обвиняем с наложена мярка за неотклонение "Гаранция" за експертното си мнение, което прокуратурата приравни към фалшив сигнал за взривно устройство. На практика това "взриви" обществото.

Интервю на Ивайло Ачев