В Европа се развихрят междузвездни войни за авторските права

България на практика не признава основно вторично право, което се признава дори в Нигерия и Буркина Фасо – репрографското право. За пореден път този факт беше изтъкнат от организацията за управление на репрографските права у нас „Репро.бг“. Причината – готвен нов закон за управление на авторските права, с който нашето законодателство трябва да се синхронизира с европейското. Огромният проблем обаче е, че България всъщност има съществен пропуск – няма какво да синхронизира.

През 2013 година само два ксерокса у нас са платили общо 60 лева за репрографско право. През тази година вече и тези 60 лева ги няма. Защото никой не иска да плаща, когато не е задължен. А репрографското право не е нещо лесно обяснимо. Примерът какво представлява репрографско право е следният – студент взема учебник от библиотеката и го преснима. В случая авторът заслужава компенсация, защото студентът използва творението му, без да го плаща. Учебникът обаче едва ли се преснима само от един студент – през годините стотици и хиляди хора го правят. Абсурдно е да се мисли, че авторът може да търси компенсация от всеки от тези хора. Кой тогава трябва да плати - това са производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н. На годишна база в повечето страни по света е договорен процент, който този бизнес изплаща на организации за репрографски права, в които членуват автори на интелектуален труд и които разпределят тези пари между тях.

И докато в България още не сме приели нещо, което в Европа се спазва от много дълго време, ЕС вече е изправен пред следващото предизвикателство – ще съществува ли авторското право в Интернет? За драстична промяна се обяви 28-годишната германска евродепутатка Юлия Реда – член на Пиратската партия, която възниква в Швеция и се разпространи в други европейски държави. По същество Реда не счита, че репрографското право трябва да се спазва в интернет, защото мрежата поставя нещата в нови условия. А това са условията на големи американски корпорации като Google, Apple, Amazon. В САЩ репрографското право не съществува – там или плащаш директно или не получаваш, а са показателни няколко емблематични забрани за разпространение на класически произведения заради неевропейски критерии. Такива примери са детската книжка „Чупи отива на пикник“, която е цензурирана от Apple, защото е порнографска, музикалният албум „Късметлията Люк“ е цензуриран пак от Apple в приложението Izneo, защото чернокожите в албума били с „твърде сочни устни“, а от iBook Store беше изтеглена книгата на Бнедикт Мартин „Жената“, защото на корицата има ченро-бяла снимка на гола жена. В Европа обаче репрографското право дава възможност да се плаща малко от всеки потребител, за да получат авторите достатъчно, така че да могат да творят и да не се ограничава достъпа, резюмира Мариана Андреева, юридически консултант на „Репро.бг.“.

Всъщност на база на доклада на Реда ЕП прие резолюция, която няма задължаващ юридически характер, че Google може да публикува в ЕС изцяло защитени с авторски права текстове – нещо, което в Германия не е позволено. Аргументът на Реда почива на твърдението, че всеки има право на достъп до публично знание и за тази цел не следва да се плаща. Затова Реда предлага въвеждане на „електронното заемане“ - книги от електронни библиотеки, за които е платено веднъж, да могат да се „заемат“ на приятели и познати без задължение.

Тепърва ЕК ще изготвя законодателно предложение по резолюцията, а знаците не са окуражаващи за хората, които получават възнаграждение по силата на репрографското право. Според заместник-председателя на ЕК Андрус Ансип „авторското право защитава личните интереси на малцина за сметка на иновациите и започва да прилича на явно нарушение“.

По темата за защита на правото на труд на творците Actualno.com разговаря с адвокат Андреева.

Какво означава определението „Междузвездни войни“ за инициативата на Юлия Реда – ще има ли сблъсък на европейско ниво?

Реда смята, че необходима радикална реформа в сферата на авторското право предвид наличието на нови технологии. Затова, според нея, ЕК трябва да изготви законодателство. Лично аз смятам, че представител на Пиратската партия да прави реформа в сферата на авторското право е все едно представител на тютюневата индустрия да прави реформа в здравеопазването по проблемите на белодробните заболявания. Показателно е, че практиката на ЕК за изготвяне на законодателство е по принцип следната – първо на експертно ниво там се дебатира и обсъжда, изготвя се текст, той минава през одобрение от Европарламента и след това има съгласуване с Европейския съвет. Сега обаче група евродепутати, обединени около Реда, действаха по различен начин – беше изготвена резолюция, в която се твърди, че има проблеми с авторското право и чрез нея се обърна внимание на ЕК да подготви законодателство. От моя гледна точка идеята беше, че евродепутати казват на ЕК да направи нещо.

Идеята на Реда е, че в сферата на Интернет авторското право е анахронизъм, което не споделям по една много проста причина – вярвам, че това, че всичко в мрежата е свободно, безплатно и анонимно е мит. Няма никаква разлика между това да си предлагате защитеното с авторски права съдържание в един сайт или на сергия на улицата. Въпросът е само в технологията, но правата и уредбата им са едни и същи.

Какво ще стане е въпрос на бъдеще – дали ще има рафикална реформа. И се чудя дали нощем като си ляга, Юлия Реда си заключва къщата в Германия. Ако тя спи на отворена врата и е оставила на разположение на всички вещите си, тогава ще кажа – да, тя е права да иска такава реформа.

Ако все пак радикалната реформа мине, какъв би бил отговорът?

Истината е, че организациите за репрографски права се борят до последно. И не толкова, за да запазят себе си, а защото има нужда от тях. Този тип организации са създадени в богата Европа. Това са модели, разработени още от XVIII век с декрета на кралица Ана в Англия, после защитата на колективните авторски права във Франция – все модели, доказали, че са устойчиви. Да, появяват се нови технологии, те са предизвикателство, но не значи, че трябва заради това да заличиш една цяла епоха. Появата на Интернет не е по-различна като феномен от проявата на телевизията. До средата на миналия век никой не е вярвал, че това, което се чува, може да се види в движещи се образи. Митологемите, които се създават за Интернет като технология, защитават корпоративния интерес. От една страна е развлекателният бизнес - Холивуд, от друга страна са Google и Amazon. Европа е някъде по средата. Не може да се мисли, че една технология може да доведе до заличаване на нещо, което е изконно нечие.

Защо от 60 лева за препечатването чрез копирни машини на труда им, авторите в България стигнаха до 0 лева?

Защото няма добра правна рамка. Защото в крайна сметка Законът за авторското право е този, който трябва да казва какво, колко и на кого. При нас това не се случва на този етап и докато това не бъде променено, резултатът винаги ще е такъв. Когато няма санкция, когато няма механизъм за правоприлагане, дори добрата воля за 60-те лева се изчерпа.

Доколко ще имаме проблеми с внедряването на директива 26/14/EC в нашето законодателство – за синхронизиране на управлението на колективните авторски права, сред които е и репрографското?

Проблем в самата директива като такава няма. Тя обаче създава условия да се казва, че там, където правата досега са се управлявали на колективен принцип, може вече да се намесва търговско дружество. Директивата не се намесва във вътрешните отношения права-правоносител – може така, може иначе. Проблемът е, че детайлите трябва да се определят от местния законодател. При нас ще се изработи механизъм за управление на репрографските права, но трябва да се пипне регламентацията що е то репрографско право. За да управляваш нещо, трябва да го имаш. Затова покрай тази директива трябва да се използва инерцията, за да се поправи Законът за авторското право (ЗАСП) и по-дълбоко.

Никой не е щастлив от чл. 26 на ЗАСП – не става въпрос да се вземат едни пари от едни правоносители за сметка на едни търговци. Системата на репрографското право е създадена двупосочно – за да може и потребителят да има достъп до информация. Ако искате да си свалите нещо от Интернет, не се интересувате дали авторът е жив, дали съдържанието е защитено, дали сайтът е нелегален – това са неща, които стоят извън потребителя. Но за да може той да прави това, трябва един междинен играч – тъговец, който се обогатява от разпространението, да плати компенсанцията към авторите, за да може да имат потребителите достъп. Затова и говорим за компенсация – компенсира се липсата на права, защото няма да тръгнете да търсите автора да му платите.

Ако си купите електронна книга, вие няма да я търсите в оригинал. А това е негативен ефект върху местния пазар и местната култура, защото хората четат и пишат предимно на родния си език. Местният интелектуален продукт понася директен негативен удар, което свива малките, нишови културно-научни репертоари. Нали Европа постоянно тръби за културно разнообразие – ако имате инвестиции чрез колективни права, ще има кой да твори. А част от компенсационните плащания се отделят директно за развитие на културата – у нас законът изисква 20%. Тези възнаграждения са много по-ниски от същинските авторски права, а и като краен потребител можете да ползвате незащитено съдържание – няма как да бъде отчето. Затова общият подход е размерът на плащането на един потребител да е нисък.

Интервю на Ивайло Ачев