"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Понякога един случаен старт е достатъчен, за да промени не само човешка съдба, но и историята на цял спорт. Когато Гинка Загорчева застава за първи път пред препятствията, тя дори не е подготвяна за тази дисциплина. Друга състезателка се контузва, момичето от Раковски заема мястото ѝ и печели. Шестнадесет години по-късно същото момиче вече е най-бързата жена в историята на 100 метра с препятствия. На таблото в гръцкия град Драма светят четири цифри – 12,25. До тях стои името на Гинка Загорчева.
Отписват я от спорта, а стига до световния връх: Невероятната история на Гинка Загорчева
Това е история за талант, но още повече за търпение, инат и способността да продължиш, след като вече са те отписали. Родена на 12 април 1958 г., тя израства при баба си и дядо си. През 1971 г. постъпва в Спортното училище в Пловдив. Не е сред най-бързите деца, но е отскоклива и затова първоначално тренира скок на височина. Пътят ѝ се променя на зонално състезание в Ямбол. Състезателката, която трябва да бяга 60 метра с препятствия, се контузва и Загорчева я заменя. Тя не просто печели, а поставя и рекорд. Така почти случайно открива дисциплината, в която един ден ще стане най-бързата жена в света.
След завършването на училище преминава в "Левски-Спартак". Началото обаче не предвещава легендарна кариера. В клуба я определят като неперспективна и я предупреждават, че може да бъде освободена, ако не покаже резултати. Получава разрешение да се подготвя при треньора на ЦСКА Христо Гергов - рядко изключение за онова време.
Първият голям успех и последвалото разочарование
Резултатите не закъсняват. На първото Световно първенство по лека атлетика в Хелзинки през 1983 г. Загорчева печели бронз на 100 метра с препятствия. Следват обаче контузия, пропуснатата заради българския бойкот олимпиада в Лос Анджелис и временно отказване от спорта. В най-трудния период до нея остава съпругът ѝ Иван Бойчев, бивш състезател в скока на височина, който я убеждава да продължи.
Завръщане към атлетиката с една мисия - световен рекорд
Загорчева се връща с една голяма цел – да види името си на таблото до надписа "световен рекорд". Моментът настъпва на 8 август 1987 г. в гръцкия град Драма. Българката пробягва 100 метра с препятствия за 12,25 секунди и подобрява с една стотна досегашния рекорд на Йорданка Донкова.
Световна титла под проливния дъжд в Рим
Само 27 дни по-късно идва най-голямото състезание в живота ѝ – Световното първенство в Рим. Преди финала над "Стадио Олимпико" се излива проливен дъжд. Загорчева остава с мокрия си екип, но когато застава на старта, е готова. Тя потегля най-бързо, повежда още при първите препятствия и не позволява да бъде настигната. Финишира за 12,34 секунди и става световна шампионка. Резултатът ѝ остава рекорд на световните първенства в продължение на 24 години.
Съперничеството с Йорданка Донкова и рекордите, които остават в топ 10 за всички времена и до днес
Световният ѝ рекорд е подобрен през август 1988 г. от Йорданка Донкова, която бяга 12,21 секунди в Стара Загора. Съперничеството между двете българки е една от причините дисциплината да достигне невиждани висоти. Близо четири десетилетия по-късно резултатът на Загорчева продължава да я нарежда сред десетте най-бързи жени в историята на 100 метра с препятствия, заемайки 10-о място. Там е и резултатът на Донкова, който е под номер 5 за всички времена.
Голямата болка на Загорчева - олимпийската ѝ мечта угасва в Сеул
Остава обаче една голяма болка - олимпийските игри. В Сеул през 1988 г. Загорчева стартира със скъсан мускул, удря препятствия и не завършва още в сериите. Само година след световния връх олимпийската ѝ мечта приключва за секунди. Тя се отказва окончателно през 1992 г., след като разбира, че няма да участва на игрите в Барселона. Приключва кариерата си с впечатляваща визитка, включваща световна титла и бронз на открито, световен бронз в зала, европейски бронз на открито, европейско сребро и бронз в зала, както и европейско сребро с щафетата на 4×100 метра.
Историята на Гинка Загорчева обаче е много повече отвъд онези 12,25 секунди. Това е история за момичето, попаднало случайно на препятствията, за състезателката, обявена за неперспективна, и за жената, която 16 години по-късно накара целия свят да погледне към името ѝ на таблото. А днес Гинка Загорчева с право е считана за една от най-великите състезателки в историята на българската и световна атлетика.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "По следите на забравените": Великият гений от България, който промени световната атлетика завинаги
