"Успокой вътрешната борба, за да откриеш доброто, което си забравил. Винаги има някой до теб, който да ти помогне." С това послание завършва най-новата песен на бургаската група Lek City Case "Trouble is My Middle Name", която излезе на 24 април.
Парчето се фокусира върху тежката тема за домашното насилие, казвайки в текста: So if you let me in too close, there's danger you might bleed from your nose, breaking rules and causing pain – trouble's just my middle name ("Така че, ако ме допуснеш твърде близо, съществува опасност да ти потече кръв от носа. Нарушавам правилата и причинявам болка – беда е просто второто ми име" – в превод от англ. ез.). А провокативният видеоклип, дело на Иван Даскалов, представя две паралелни реалности – едната, в която начинът за разрешаване на конфликт се осъществява чрез насилие, и другата, която показва как диалогът може да предотврати подобен сценарий. Идеята за парчето е на барабаниста Иван Янков и е развита съвместно с вокалиста Иван Петков. Песента беше представена на живо на 25 април в бар "Тънка червена линия", където Lek City Case забиха пред стотици фенове. Те ще продължат с участията си и през лятото, включително и в рамките на Hills of Rock в Пловдив.
Ежедневно някой се сблъсква пряко или не с насилието, а вечерните емисии не минават, без да покажат някоя новина или за побой над жена, или за детски тормоз и насилие, или за междусъседски разправии, стигащи понякога до фатален край. А музиката става важен глас, като обръща фокуса към по-важни теми и застава зад каузата за борба с насилието във всичките му форми. Темата за домашното насилие редовно се появява в текстовете на песни – било то като отражение на жалката реалност, и то не само в български контекст, но и световен, или пък предизвикани от лични истории.
Вероятно много ще се сетят за песента на "Каризма" от 2003 г. "Ще избягам ли от теб", чийто текст гласи: "Обичаш, за да се държиш, търпиш и потушаваш. Не някой друг, себе си оправдаваш, че може би това заслужаваш". Няколко години преди движението #MeToo да завладее света, видеото към песента, режисирано от Валери Милев, показва тревожни кадри на насилие над жени, но и над деца.
Още: Въпреки мащаба: Медиите игнорират насилието срещу жени
Друга песен, в чиято основа отново е насилието, е "Don’t Hate Me" на алтернативната рок група ALI. Парчето, което излиза през 2022 г., е песен за чистата енергия и любовта, смачкани безмилостно често от най-близките. Това е песен против насилието във всичките му форми. Вокалистът на бандата Али Абдала разказва, че тя е провокирана до голяма степен от истински човешки съдби на хора, които са щастливи, но които носят в себе си белезите от физическото или емоционалното насилие. А главни герои във видеоклипа са децата на самите музиканти.
"What You Say to a Girl?" пък е песен-кауза, с която певицата Рут Колева се противопостави на домашното насилие през 2017 г. Изпълнителката разказва в интервю, че за песента е била провокирана, както от чужди истории, така и от собствени преживявания. За създаването на парчето екипът се консултира с много психолози, като по техните думи през последните години много повече жени се осмеляват да потърсят помощ. Видеоклипът към него по-скоро наподобява късометражен филм, който показва последствията от домашното насилие, а в него специално участие взима актрисата Цветана Манева.
През 2023 г. покрай лична история певицата с българо-албански произход Бора Докле застана зад каузата против домашното насилие с песента "Foolish". Изпълнителката признава, че написала песента, след като избягала от токсична връзка с вербално насилие.
Още: Последиците са за всички. От насилието над жени и деца страда цялото общество
"С грим прикривам бледи белези. Заблуждавам те, заблуждавам се. Не искам да призная, трябва да остана сама" – това е само част от текста на песента "Самота" на група LATIDA. Парчето от 2023 г. също е посветено на домашното насилие. Идеята за него е породена от повишилите се случаи на насилие над жени по време на пандемията. Видеоклипът представя две паралелни реалности между една двойка – едната, в която любовта цари, и другата, която остава скрита за външните хора и която показва скандалите и насилието между партньорите. "Насилието има много форми и лица. Доста често то се крие зад привидно перфектен живот в реалността и в социалните мрежи. Зад паравана на тези отношения и зад затворени врати обаче се случва всичко грозно, което човешката природа може да предложи", разказват от групата.
За токсичните връзки и как при тях границите между любов и насилие често се размиват говори Eminem в песента си "Love The Way You Lie" от 2010 г. с участието на Rihanna. "Просто ще стоиш там и ще гледаш как горя? Е, няма нищо, защото ми харесва как боли. Просто ще стоиш там и ще ме слушаш как плача? Е, няма нищо, защото обожавам как лъжеш" – тези реплики си разменят двамата артисти, а на техен фон видеоклипът показва двойка в токсични взаимоотношения, които стигат до насилие.
С песента "Cherry Wine" ирландският изпълнител Hozier също обръща внимание към темата за домашното насилие. "Начинът, по който ми казва, че съм неин, а тя е моя, отворена длан или стиснат юмрук – и двете ми харесват. Кръвта е рядка и сладка като черешово вино" – това се пее в част от мрачния текст, придружен от нежна акустична мелодия. В клипа към парчето, което има над 41 милиона показвания в You Tube, хубавите моменти от една връзка се проектират в погледа на жената, но външният ѝ вид напълно контрастира с това илюзорно щастие и се вижда посиненото ѝ око. Парчето завършва с послание #faceuptodomesticviolence (да се изправим срещу домашното насилие – в превод от англ. ез.).
Но не само насилието над жени присъства като тема в песните. Детският тормоз бил той от родители, роднини или други деца, също намира своя живот в музикалния свят. Такава например е песента от 1987 г. на Suzanne Vega "Luka". За нея изпълнителката се инспирира, гледайки пред блока си групичка деца, които си играят и едно момче, на име Лука, което изглеждало по-различно от останалите и било по-дистанцирано. По-късно тя признава, че песента е за емоционалното и физическо насилие, което самата тя преживяла от доведения си баща. "Имаше насилие в семейството ми… Аз бях Лука", казва Vega.
