Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Инес Симеонова: Едно от основните ми желания като музикант е да постигна искреност на сцената (ВИДЕО)

13 юни 2024, 11:20 часа • 4583 прочитания

Младата пианистка Инес Симеонова ще бъде чат от концерта на 1 юли в зала "България", заедно с Нов симфоничен оркестър, с диригент Петко Димитров. В първия юлски ден ще чуем произведения на Бетовен, Моцарт и Брамс. Но за да се настроите подходящо за концерта, решихме да ви запознаем с Инес, която ще имате удоволствието да слушате и гледате на живо.

Коя е тя?

Инес е завършила бакалавърска и магистърска степен в НМУ "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. д-р Борислава Танева. Преподава в НМУ "Любомир Пипков", както и в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Носител е на награди от национални и международни клавирни конкурси и участва в различни национални и международни фестивали. Била е и солист на различни симфонични оркестри и е участвала в майсторски класове в Европа, Англия, САЩ, Индия и др.

Зададохме ѝ няколко въпроса, за да разберем как се подготвя за предстоящия концерт и кое според нея е най-важното, когато се работи с деца - как се ражда магията у най-малките, за да се посветят на музиката. Прочетете какво има да каже младата пианистка - заслужава си.

----------------------------------------------

Снимка: Личен архив/Инес Симеонова

Разкажете ни повече за концерта на 1 юли в зала "България". Как един опитен и признат пианист като вас се подготвя за подобна изява? 

Не мога да опиша щастието, което изпитах, когато разбрах, че ще имам възможността да свиря рамо до рамо с музикантите от Нов симфоничен оркестър и техния диригент Петко Димитров. Това е оркестър, чиито концерти аз всеки път очаквам с нетърпение.

Програмите им са съставени от много прецизно избрани произведения, които винаги са абсолютни шедьоври – някои от които никога не са изпълнявани в България. Също така това е оркестър, в който се чува не само нивото на всеки един от музикантите, но емоционалният заряд и отношение, с които всеки един от тях музицира. Под палката на Петко Димитров ние чуваме оркестър, който ни позволява да се потопим в един друг свят, като винаги ни взима със себе си от първия до последния тон.

На 1-и юли на сцената на зала "България" ни предстои да чуем емблематични произведения от класическия репертоар. Ще прозвучат Увертюрата "Егмонт" от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за пиано и оркестър №21, K.467 от Волфганг Амадеус Моцарт и Четвърта симфония от Йоханес Брамс. Няма да изпадам в подробни описания точно колко се развълнувах, когато ръководителката на Нов симфоничен оркестър - прекрасната Юлия Христова, ми се обади, за да ме покани като солист на този така обичан от мен оркестър. Мога да изкажа само безкрайна благодарност към нея и към всички замесени, че ще можем заедно да съпреживеем радостта от музиката.

Относно подготовката за подобна изява, бих могла да споделя, че едно от моите основни желания като музикант е да постигна искреност на сцената. А за да я постигна, разбира се, трябва да я търся основно в репетиционния процес, разчитайки и изпълнявайки нотния текст възможно най-честно спрямо знанията и усещанията, които съм придобила до момента. Винаги вълнуващ процес, в който често се сблъскваш с егото си, което на моменти може да бъде движеща сила, но, уви, на други се оказва голям враг на музиката. Или по-точно казано – на теб, като проводник на музиката.

Още: Елена Башкирова: Някои хора се страхуват от Моцарт, но аз и той винаги сме били в добри отношения

И вие като Петко Димитров сте преподавател. Дисциплината ли успява да "укроти" таланта у учениците или по-скоро двете оформят задължителна симбиоза?

По-скоро двете оформят задължителна симбиоза. Дисциплината е необходима и присъства в живота на всеки човек. Тя не касае само свиренето на инструмент. Без дисциплина човешкият живот загубва една много важна и основна за него стабилност. В дисциплината има повторение, а в повторението има затвърждаване и усъвършенстване. Разбира се, тя никога не трябва да бъде внедрена в детето с насилие. Тогава резултатът ще бъде временен и осакатяващ все пак детската, още свободното летяща и търсеща душа. Най-магичното е ако у детето се развие постепенно интересът към задълбоченото вникване в музиката – вглеждането в детайла, желанието да е по-прецизно към музикалния текст, което вече развива една определена ангажираност, която води до дисциплина. Но може би това е утопия, защото не всеки ден, колкото и да обичаш музиката, имаш желанието да свириш по пет, десет часа. И реално мисля , че тук се крие нещо много важно и красиво за изграждането на един човек и музикант – да съумееш да продължаваш всеки ден да се трудиш, да полагаш усилия, особено когато най-малко искаш, защото освен че тогава превъзмогваш себе си, ти в ролята си на човек, смъртен и преходен, заставаш и се отдаваш на нещо, което съществува и ще съществува винаги - музиката.

Разкажете ни за вашето детство – как открихте любовта към пианото и имало ли е момент, в който сте билa на ръба да се откажете?

Доколкото знам, първата ми среща с музиката е била много приятна и лека, като на игра. Бързо съм учила, харесвала съм сцената, с две думи – била съм щастлива, докато свиря. Като подрастващо дете с много голяма бъркотия в главата минах през всякакви етапи относно музиката и отношението ми към нея. Когато завърших музикалното училище, си казах, че ще спра да свиря на пиано и ще се занимавам с фотография. Въпреки това реших, за да не взимам една празна година, все пак да се запиша в музикалната академия. Е, така стана, че не само не се отписах, а все още съм студент там или по-точно казано докторант. Фотограф очевидно не станах, но пък продължавам да снимам и до ден днешен с голяма любов.

Неведнъж съм си задавала въпроса – музиката за мен ли е, аз за музиката ли съм? Поставяла съм под съмнение отдадеността си, искреността си, дори и любовта си. Дали чрез музиката има какво да дам на хората? Но това е грешен начин на мислене, защото очевидно тук става отново въпрос на его, защото местя центъра от музиката към себе си. Музиката не се интересува от нашето ниво на музициране, тя винаги е там и винаги ще бъде, за всички и под всякаква форма. Единственото важно условие е – любовта ни към нея.

Едно знам – въпреки всичките ми съмнения и въпроси, никога не съм могла да се откажа от нея. И за мен това е достатъчно. 

Още: Международният фестивал "Софийски музикални седмици" с 55-о издание от 23 май до 1 октомври

Свирили сте на много места по света. Кое е обаче мястото, на което мечтаете да изнесете концерт?

На сцената на зала "България" с Нов симфоничен оркестър.

Произведенията на кой композитор и до днес са предизвикателство за вас? 

Не мисля, че има произведение, което да не е предизвикателство за мен. Дали ще с най-лесната възможна фактура или пък най-виртуозното за моите възможности произведение, предизвикателство откривам във всичко.

Да зазвучи един застинал във времето нотен текст, да заживее един истински живот, който съществува само докато го свирим – предизвикателство е да не забравяме каква магия е музиката и колко трябва да сме благодарни ежедневно, че имаме възможността да говорим на този език или по-точно казано той да ни говори, а ние само послушно да седим и да слушаме.

Билети за концерта на 1 юли в зала "България" можете да откриете в Eventim и ePayGo.

Интервю на Неда Ковачева

Неда Ковачева
Неда Ковачева Отговорен редактор
Новините днес