Първите 100 дни в България винаги са дни на разочарование. Те са дни не толкова за показване на резултати, колкото за демонстрация на амбиция и смелост, които предопределят размаха и потенциала на едно управление. Амбиция и смелост, които са задължителни, особено когато имаш самостоятелно мнозинство в парламента. Амбиция и смелост, които Радев не показа.
Това коментира Стефан Карабоев - експерт от Центъра за изследване на демокрацията, който обяснява защо, въпреки че има пълно мнозинство, правителството на Радев не демонстрира явна амбиция за реформи.
Анализът на Карабоев продължава така:
Още: Губим външнополитическата си тежест заради непоследователност: Говори Надежда Нейнски
"През тези 100 дни не видяхме категорична заявка за НИТО една радикална промяна в нито един сектор, в НИТО един закон. Виждаме неувереност, която правителството опитва да прикрие с арогантност и 200 страници управленска програма, която само знае, че няма как да изпълни.
Въпросът е защо? За много хора това е изненада, защото самостоятелното мнозинство на „Прогресивна България“ предполага наличието на абсолютно всички инструменти за големи реформи. Реалността обаче е по-различна.
През тези 100 дни Радев разбра, както много други преди него, че българските граждани не са съюзници на неговото управление. Българската държава няма съюзници в лицето на своите граждани и общности.
Радев разбра, че институциите, които посрещнаха „Прогресивна България” във властта преди малко повече от 3 месеца, притежават нулев обществен капитал за реформи.
Разбра, че, за разлика от президентските, резултатите от парламентарни избори в България не носят автоматично институционална легитимност за промяната, която гражданите очакват. Независимо от рейтинга на партията или на политическия лидер, независимо дали имаш 131 депутати или коалиция от 5 партии.
Разбра, че смелите реформи са възможни единствено, когато гражданите имат доверие в институциите и избират да са техни съюзници.
Разбра и че това доверие е отдавна счупено. Много хора погрешно мислят, че доверието в институциите се презарежда с изборните резултати. Не се.
Разбра, че институционализираната власт в България е гола и сама (такава е и властта на парламента). Нейният обществен капитал беше целенасочено отнеман в продължение на десетилетия, а институциите, които се предполага, че трябва да защитават демократичната система и трябваше да проведат прехода, бяха нарочно отслабени и обезкървени.
Нак-важното - тези 100 дни показаха, че правителство на Радев няма нито капацитета, нито стратегическата визия да започне възстановяването на обществения капитал и доверието в институциите.
Другият път го знаем - управление, подчинено на тесни електорални цели и блато на корупционни лобита, които капсулират властта. А гражданите отново сами отвън".
