Сагата "Войводиново" - 55 роми са подали жалби в Страсбург

28.08.2019 09:00 4119

Снимка: Actualno.com / Елин Андреев

Дела в Страсбург – това е резултатът от цялата сага „Войводиново”. Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет (БХК), става въпрос за 55 души, които БХК представлява пред съда в Страсбург.

Кънев уточни, че делата в Страсбург не касаят бутането на къщите на ромите, които масово са незаконни, а защото хората били прогонени и им е отказано да се върнат във Войводиново – по средата на зимата. Той добави пред Нова телевизия, че всички жалбоподатели са подали молби пред общинските власти да им бъде намерено алтернативно жилище, след като къщите им са били бутнати.

Съдът в Страсбург: България трябва да осигури алтернативни жилища на роми от Войводиново

Правителството трябва да осигури алтернативни жилища на три ромски семейства и децата им, които бяха изгонени от Войводиново. Такова е ...

Прочети повече

В крайна сметка обаче Кънев призна, че жалбите имат и друг аспект – отказ тези хора да бъдат пуснати обратно във вече бутнатите си къщи. Освен това има дискриминация – защото се търси колективна вина, а не индивидуална, само от извършителите на побоя срещу ефрейтор Валентин Димов.

Припомняме, че виновни за деянието са братята Асен и Борис Пакетови, които бяха осъдени условно. Асен Пакетов има присъда от 3 години затвор условно, при 5 години изпитателен срок, а за 3 години трябва да ходи при пробационен служител. Борис Пакетов, който е непълнолетен, има присъда от 1 година затвор условно и също трябва да ходи в пробационната служба.

Всеки има право да си търси законовите права, приемаме го нормално. Нашата позиция е, че беззаконие от Община Марица и от кмета на село Войводиново няма, заяви кметът на Община Марица Димитър Иванов. А кметът на Войводиново Димитър Тосев отрече някой да е възпрепятствал ромите да се върнат в къщите си и да си вземат необходимото. Той отрече и да е имало унизително отношение към ромското малцинство. Може да е имало обидни думи по време на протестите, но не и от официални лица, уточни той.

Що се отнася до узаконяване на къщите, Иванов обясни, че проблемът бил от 40 години, а на парцел от декар и малко имало 40 къщи и не можело те да се узаконят. Урегулирахме парцели, за да могат да си построят там къщите, но те не се съгласиха, каза Иванов.