Анализ: Откъде партиите са получили най-много пари през 2022 г.?

От института напомнят, че двата основни източника за финансиране на политическата дейност според Закона за политическите партии са собствените им приходи и държавната субсидия. Членският внос, недвижимите имоти даренията изавещанията от физически лица, лихвите по парични депозити в банки и доходите от ценни книжа и стопанска дейност са собствените приходи, а субсидията се определя от Закона за държавния бюджет всяка година, като право на такава имат партиите и коалициите, излъчили представители в Народното събрание. Тя се получава и от партиите, постигнали повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. В допълнение Изборният кодекс също урежда приходи, допустими по време на кампания. Според него кампаниите могат да се финансират със собствени средства на партията или коалицията, дарения или средства на кандидатите, уточняват още от института. ОЩЕ: От избори към избори, от субсидия към субсидия

Института се позовава на данни от Сметната палата, като отчита, че 112 партии са подали отчетите си навреме, а 18 са закъснели или не са подали необходимите документи. Настоящият анализ обхваща данните от годишните отчети на 112 формации. Приходите, декларирани от тях през 2022 г., възлизат на обща стойност от 28 255 500 лв. За сравнение през 2021 г. приходите бяха

Цели 94% от декларираните приходи или 26 621 000 лв. са набрани от шестте формации в настоящия парламент. ОЩЕ: Сметката от изборите за 48 парламент: За ГЕРБ и ДПС няма дарения, ПП с най-скъпа кампания, Възраждане с най-голям дълг

От подадените отчети става ясно и че 57 от всички партии не са декларирали никакви приходи през цялата 2022 г. Формациите, които не са събрали никакви средства от членски внос пък са 74. 

Не е изненада, че и тази година, най-голям дял от партийните постъпления се дължи на държавната субсидия. Тази форма на помощ възлиза на 18 159 000 лв. или 64% от всички приходи. Практиката, по която тя се посочва в отчетните форми обаче, е твърде разнопосочна – някои партии я отчитат в графите “Дарения” или “Други“. Това затруднява установяването на нейния размер от финансовата форма за отчет и изисква да се проследят всички допълнителни документи, подадени към него. Дори в този случай, твърде често има разминавания между тях. Тъй като през 2022 година действаха две НС – 47-то и 48-то, партиите получавали държавна субсидия са 22. ОЩЕ: "Възраждане" казва, че е платила всичките си задължения по изборите от ноември 2021 година

Почти една пета или 22% от приходите на партиите пък се формират от дарения. Тази сума възлиза на 6 303 000 лв.

Графика: Институт за развитие на публичната среда

Любопитно е, че в кампанията за изборите от октомври, 2022 г. формациите са набрали почти 1.8 млн. лв. (1 792 601 лв.) от дарения от физически лица.

На трето място са приходите от членски внос – 3 001 000 лв или 11 % от средстватата на партиите. 

Прави впечатление извода на института, че медийните пакети всъщност са основен приход за малките партии. В годините, в които се провеждат избори, основен източник на средства за малките политически субекти се превръщат медийните пакети. Припомняме, че те са вид държавна помощ в размер до 40 000 лв, която се предоставя на формации без държавна субсидия за политическа реклама в медиите, отбелязват в своя анализ от института. В последните две години заради редицата избори, които бяха проведени, института отбелязва, че формациите МИР, БНС-Нова Демокрация, Глас народен, Български съюз за директна демокрация (БСДД) и Българско национално обединение (БНО), са получили между 160 000 и 200 000 лв. под формата на пакети. ОЩЕ: Колко пари спечелиха партиите от изборите през 2021 година?

От института определят публичния дебат за партийното финансиране в последните години като изцяло популистки и отчитат нуждата от реформи в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, за да могат партиите да изпълняват отчетливо своите социални функции.

Анализа на Института за развитие на публичната среда - може да видите ТУК.