От избори към избори, от субсидия към субсидия

16 партии и 7 коалиции - общо 23 политически субекта, са регистрирани за вота на 2 април. От тях ще влязат в следващия парламент вероятно 5. А останалите 18 - какво? Каква е тяхната цел? Имат ли друга цел, освен заветния един процент, сиреч - заветната субсидия?

На предишното раздаване се класираха общо 9 формации - тези, които взеха над 4% и тези, които взеха над 1%. Сумата, която спечелиха, беше почти 20 000 000 лева. Като се добавят и разходите за избори, излиза, че работим само за политиците, за фалшивите им партии и за роднинско-приятелските им кръгове.

Повече от порочна е идеята да им се дават по 8 лева на спечелен глас, още повече - на всяка формация, взела поне процент. И какво, като го е взела, за Бога? С какво нейната дейност ще е полезна за обществото? Този въпрос, впрочем, можем да отправим към почти всяка политическа партия, особено към по-старите.

Резултатът от съвкупната им дейност е видим - разбита икономика, мафиотско-феодално управление на цели сектори, още по-феодално управление на регионите и най-вече - безнаказана и безпределна корупция. Никой от българските граждани не е съгласен с неговите пари да се хрантути тая пасмина, но кой го пита?

Може и популистки да беше организираният от "Шоуто на Слави" референдум по темата, но в него 3 000 000 българи заявиха, че искат държавната субсидия за партиите да се намали.

Противниците на тази идея обаче твърдят, че ако махнем субсидията, партиите трябва да се издържат от бизнеса и видите ли, това ще създава условия за корупция. Подобно викторианско лицемерие може и да мине пред бай Пешо, но пред по-грамотния избирател - едва ли. Всички знаем, че бизнесът така или иначе издържа политиците. Намират се начини - къде според закона, къде около него. И не стига това, ами и от държавата да вземат. То няма лошо да вземат, ама да не е по 8 лева на глас!

Радетелите за висока субсидия могат да дават примери от цял свят, но България е доста специфична територия. Тук от световните правила важи само това за гравитацията. Намираме начин да крадем дори от онова, което изглежда неоткрадваемо. Затова у нас правилата трябва да са други. Коренно различни.

Например, да се промени из основи начинът за финансиране на политическите партии. Не само като се намали субсидията, но и като се определят по-прозрачни правила за обществен контрол. Може и да се приеме най-сетне закон за лобизма - да се вписват официално в регистър лобистите, които ние така или иначе си ги знаем. Но депутатът да няма право да е лобист. Хванат ли го - директно при бай Ставри. Лобистите да си правят кампании за каквото си искат - кеф ти шистов газ, кеф ти ядрена енергетика. Но не в парламента, не срещу огромни заплати с народни пари и в плащано от данъкоплатеца време. Ако това занятие се облече в подходяща нормативна уредба, ще е далеч по-приемливо от неофициалните групи по интереси, наричани за удобство коалиции.

Когато преди време се заговори за регламентиране на лобизма, най-яростно скочиха точно онези, които го практикуват нерегламентирано. Че това щяло да бъде див капитализъм. А дивата мафиотщина по-добра ли е?

По света и дарителските кампании не са нещо мръсно - щом в закона пише какво и как може да се дарява - нека да се финансират партиите и по този начин. Пък който има бол пари и му трябва политическо представителство - да им плаща. Тъпо е да си мислим, че политиката е някакво море от любов или китка от музика и поезия. Тя е битка на интереси. Но правилата, добрите правила и най-вече тяхното спазване правят от тази битка нещо смислено. Лошите правила я превръщат в апетитно занимание, от което забогатяват какви ли не льохмани вече 30 и кусур години.

Само че хайде да видим и колко в България даряват за политика и за кого? Че без субсидия някои ще умрат от глад, а няма да са със 100 000 000 плюс в банката! И ако нещата останат в сегашния си вид, всички партии ще са заинтересовани да вървят от избори към избори и от субсидия към субсидия.

Сметката от изборите за 48 парламент: За ГЕРБ и ДПС няма дарения, ПП с най-скъпа кампания, Възраждане с най-голям дълг

Пък на нас какво ни е - някакви си там 20 милиона, бълха ни ухапала...

Автор: Стефан Стефанов