Председателят на проруската партия “Възраждане” - Костадин Костадинов, обяви на 23 април, че политическата организация ще внесе в Народното събрание проект на решение, с който да се задължи българското правителство да наложи вето над помощта, която Европейската комисия възнамерява да предостави на Украйна. Става въпрос за заема на стойност 90 милиарда евро. Днес Съветът на ЕС одобри чрез писмена процедура промените в бюджета на ЕС за 2021–2027 г., които позволяват отпускането му. Това е последният ключов законодателен акт, с който официално е отблокиран заемът за страната, договорен от Европейския съвет през декември 2025 г.
Още: 90-те милиарда поемат към Украйна: ЕС премахна и последната пречка за заема
“Тази помощ, която възнамеряват да дадат на Украйна, ще излезе от джобовете на всеки един от нас. В момента българската държава няма достатъчно пари за здравеопазване, образование, за социални помощи, за пенсии, няма достатъчно пари за българската армия, но ще дават пари на Украйна. Това е не само нелогично, но и предателство към българския народ”, гласи истеричното изказване на Костадин Костадинов след парламентарните избори, на които формацията му претърпя огромен срив в доверието и влиза в следващото Народно събрание с 4,25% подкрепа (12 депутати).
Не е вярно обаче, че данъкоплатците в ЕС плащат директно за заема - те просто са крайната гаранция. Европейската комисия издава общ дълг (подобно на периода с COVID-фонда), тоест парите не идват директно от бюджета или от данъци веднага, а от инвеститори. Този дълг е обезпечен от бюджета на Европейски съюз, който се пълни от вноските на държавите. Това означава, че ако нещо се обърка, страните членки (и съответно данъкоплатците) носят риска. Дотук се стигна, след като Белгия, а и други страни, отказаха за заема да се използват замразените руски активи на територията на ЕС. Това нямаше да натовари националните бюджети, но белгийското правителство, където се държи най-голяма част от замразените руски средства, отказа да подкрепи подобен план на ЕК заради правни рискове за Белгия: ЕС няма да пипа замразените руски активи, но ще даде нови милиарди на Украйна.
Иначе Украйна трябва да върне заема, когато (или по-скоро ако) Руската федерация ѝ изплати репарации за нанесените щети и разрушения по време на агресивната инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г.
Заемът вече е официално одобрен от ЕС
Въпреки думите на Костадинов, заемът вече е финално одобрен от ЕС, след като Унгария вдигна ветото си, когато руски петрол отново потече към нея и към Словакия - през Украйна - по петролопровода "Дружба". Унгарският премиер Виктор Орбан вече не е фактор за спиране на помощта, след като бе отнесен от опозиционера Петер Мадяр на изборите на 12 април. Брюксел обяви, че очаква първото плащане по заема да бъде осигурено на Киев "възможно най-скоро".
"България не трябва да участва в предоставянето на военна помощ за войната в Украйна", твърдят от "Възраждане".
Общо 30 милиарда евро от заема на ЕС отиват за макроикономическа подкрепа за Украйна, насочена чрез макрофинансова помощ или чрез Механизма за Украйна - за посрещане на най-неотложните бюджетни нужди на страната. Другите 60 милиарда евро отиват за инвестиции в отбранителната промишленост, включително закупуване на отбранителни продукти, за да продължи страната да се защитава от руската агресия.
Припомняме, че в 52-рия парламент най-много депутати ще има "Прогресивна България" - пълно мнозинство от 131 народни представители. Нейният лидер Румен Радев вече се застъпи за връщане на диалога с Русия.
