За българските и румънските работници вече няма да има нужда от специални разрешителни в Германия, Австрия, Холандия, Малта, Франция, Люксембург, Великобритания и Белгия. Тези осем страни използваха правото си да приложат докрай целия седемгодишен преходен период. Останалите 17 отмениха ограниченията по-рано, без от това да пострада икономиката или социалната система на която и да е от тях.

Около 3 милиона българи и румънци вече работят в други страни от Евросъюза - което за Европейската комисия означава, че основният емиграционен потенциал е изчерпан и имигрантски вълни, като последица от отварянето на трудовите пазари, са много малко вероятни.

Въпреки това националистически и ксенофобски партии, най-вече във Великобритания, успяха да насадят страхове от българо-румънски наплив, да наложат термини като „социален туризъм", и да извоюват предпазни мерки срещу него. Негативни настроения бяха създадени и в Холандия, където градове като Хага и Ротердам смятат да блокират достъпа на българи и румънци до обществени услуги, както и в Германия и Франция, които извоюваха по-стриктен контрол върху плащането на данъци и социални осигуровки от чуждите работници на европейско ниво.

Правото на свободно движение не дава автоматично право на социални помощи, нито на свободно заселване в друга страна, ако човек няма средства да се издържа там, припомниха от Европейската комисия. Също оттам категорично подчертаха, че ограничения за наемане на българи и румънци от днес нататък не може да има и че всякакви опити в тази посока ще доведат до санкции.

В специално изявление по повод отпадането на рестрикциите комисарят по заетостта и социалната политика Ласло Андор подчертава, че във времена на висока безработица и бюджетни ограничения в редица страни, чуждите работници лесно могат да бъдат представени като заплаха за работните места или социалната система: „Изследванията показват, че те носят полза за държавите, в които отиват, като запълват празнините на трудовите им пазари и допринасят с вноските си за социалните им системи".