Говорят младите политолози: Ще получи ли 100 дни реверанс Кирил Петков?

В първите работни дни от новата година в поредицата ви представяме коментарите на младите анализатори относно първите задачи пред новата власт, както и какви са очакванията за развитието на отношенията на България с Република Северна Македония.

Разговорът ни по темата е със Стойчо Велев (вляво) - юрист и понастоящем част от магистърската програма ‘‘Европейска политика и общество‘‘ на Карловия университет, Прага и Дария-Лора Дачева (вдясно) - политолог и председател на Студентския клуб на политолога към Софийския университет „Св. Климент Охридски". Ето какво ни отговориха те:

Каква 2022 година очаквате в политически план и можем ли да отличим най-голямото предизвикателство, пред което е изправена новата власт?

Стойчо Велев: Макар белязаната от политически турбуленции 2021 година несъмнено на моменти да е изглеждала любопитно, тя бе крайно изморителна не само за широката общественост, но и за държавния апарат. Публичният живот на страната неколкократно се оказа сцена за междуособиците на политическото статукво и претендентите за носители на промяната. В този смисъл спокойно бихме признали, че наивно таим надежди за дългоочаквана политическа, а и обществена стабилност през новата 2022 година.

Такава заявка обаче изглежда крайно оптимистично на фона на задълбочаващата се икономическа криза, премеждията в енергийния сектор и задаващата се поредна COVID-19 вълна. Подобни изпитания биха поставили в деликатна ситуация дори правителство с дългогодишен опит. За новата власт – изразена в четворна коалиция от партии с фундаментално различен идеологически облик- са меко казано предизвикателство.

Дори да презюмираме, че кабинетът Петков постепенно ще намери необходимия баланс и набере политическа инерция, многолюдната опозиция в лицето на предишната власт ще бъде на всеки ъгъл, основателно или не, за да нанася щети на имиджа на правителството. Мнозина вече се отрекоха от ориентировъчните 100 дни обществен реверанс към кабинета, но истината е, че в подобна обстановка капиталът на доверие към Петков и компания бързо ще се изчерпи.

Най-голямото предизвикателство пред новите управляващи обаче в крайна сметка ще се окажат самите те, тъй като в подобни коалиционни образувания, често изградени на базата на политическия компромис, опасността от имплозия дебне отвсякъде.

Дария-Лора Дачева: Очаквам година, изпълнена с полемики относно качеството на демокрация у нас, както и относно компетенциите на новите управляващи. Тук е важно да споменем, че новото правителство има нелеката задача да оправдае амбициозните заявки, които си постави и очакванията на обществото за промяна. Това ще се случи изключително трудно, особено в ситуация, в която гражданите са притеснени и напрегнати по редица причини.

Начинът, по който кабинетът може да докаже на гласоподавателите своите възможности е като успее да урегулира кризите, в които се намира България. Темите за покачващите се цени на тока и газта, инфлацията, бюджета и мрачното положение, в което се намира България по повод COVID-19 пандемията и степента на ваксинация могат да бъдат основополагащи за вече набралите инерция антисистемни нагласи в обществото.

Темата “Република Северна Македония” е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят силните на деня. Именно с тази тема управляващите е нужно да се съобразят с общественото мнение, защото е една от малкото, които обединяват почти всички български граждани. Тук силно компромисните нагласи, за които претендира кабинета трябва да бъдат оставени на заден план, имайки предвид тежестта, която има темата за България.

В тази особена ситуация кредитът на доверие към правителството на Кирил Петков бързо ще се изчерпи, подчертава Стойчо Велев.

Какво очаквате като развитие в краткосрочен план по отношение преговорите ни с Република Северна Македония (РСМ)?

Стойчо Велев: Както споменахме, потенциални разногласия в рамките на управляващата коалиция, особено по значими обществени и национални въпроси, ще бъдат основната пречка за осъществяването на целенасочена политика. Казусът със Северна Македония не представлява изключение. Очакваният външен натиск по отношение отблокирането на преговорния процес и изолацията, в която България към момента се намира що се касае до дипломатическите й съюзници, определено усложняват положението за новия кабинет.

Макар да различаваме ясни знаци, особено по линията на т.нар. план ‘‘5+1‘‘, че югозападната ни съседка изразява готовност за отстъпки, динамичната политическа обстановка и от двете страни все пак не позволява краткосрочно решаване на въпроса към момента. Още по време на преговорите за съставяне на кабинет през ноември си проличаха разногласията между бъдещите коалиционни партньори относно позицията спрямо Северна Македония.

В същото време, от другата страна на границата пък тогавашният премиер Заев бе неколкократно обвиняван, че застрашава идентичността на македонците. Съвсем очаквано, особено деликатен се оказа последният елемент от рамката на условията за оттегляне на българското вето, а именно вписването на самоопределящите се като българи в македонската конституция, за което сме наясно, че не може да бъде осигурено без подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ. В същото време преди година станахме свидетели и на промени в методологията за присъединяване към ЕС, които позволяват блокирането и прекратяването на преговорите в случай, че ‘‘задоволителен напредък‘‘ не бъде постигнат. Всички тези знаци предполагат стагнация в преговорния процес.

Можем да признаем, че опитите за политически реверанс от страна на премиерът Петков в последно време, както и предполагаемата последователност в позицията на Северна Македония след встъпването в длъжност на новият премиер Ковачевски демонстрират желанието и на двете страни за пълноценна развръзка. Все пак си струва да отбележим отново, че успешен завършек в краткосрочен план би бил малко вероятен без натиск от европейските партньори, особено от Франция, която само преди дни пое ротационното председателство на Съвета на ЕС, а президентът Макрон вече се готви за президентския вот през април.

Това, на което можем да се надяваме, е в крайна сметка лостът на управление в преговорите да не се измести на запад, а инициативата преимуществено да остане в ръцете на двете държави, защото залогът в дългосрочен план може да е значителен.

Дария-Лора Дачева: Преговорите с Република Северна Македония ще започнат, независимо какво е решението на правителството относно позицията, която България ще заеме. Смяната на подхода е едно от сигурните неща, но меката диалектика трябва да е умерена, с цел изпълнение на условията и изискванията, поставени от България.

От изключителна важност е по време на преговорите да не се поставя акцент само и единствено върху икономическата сфера. Тук г-н Петков трябва да вземе предвид обществените нагласи и факта, че за гражданите по-важна е идентичността и историята, когато става въпрос за РСМ. Най-належащото към момента на преговорите е ясно да бъде обяснена българската позиция и нашите изисквания, защото когато говорим за история и култура България не изисква югозападните ни съседи да се откажат от своята идентичност, а по-скоро да не бъде променяна нашата (напр. промяната в учебниците в РСМ е с цел ние да не бъдем определяни като фашисти).

Говорят младите политолози: Кабинетът "Петков" се закле - а сега накъде?

“Говорят младите политолози“ е авторска поредица на Actualno.com, в която представяме мненията на новото поколение млади ...

Прочети повече

Изказванията на председателя на една от коалиционните партии - Станислав Трифонов в социалните мрежи не трябва да бъдат приемани като позицията на кабинета и взимани предвид по време на преговорите, тъй като той говори за лоялност и изисквания към САЩ и Европейския съюз, в замяна на отмяна на блокадата от наша страна. Тези изисквания България вече е покрила и следователно, не трябва да правим компромиси в името на нещо, което е въпрос на време да го получим.

Важно е правителството да вземе предвид утвърденото обществено мнение по темата с РСМ, изтъква Дария-Лора Дачева.

Автор на поредицата е Ивайло Илиев